(: Не забравяйте да споменете и автора. ^
Renllow
Любимо стихотворение.
4 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Любимо стихотворение. Пон Авг 01, 2011 3:50 pm
Виери Айрис
girl, interrupted
Неопитомено
- Камелия Кондова
Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост,
че и до теб - съм с мисълта за нея.
А ти си... на измислен ми изглеждаш.
Какво, че имаш и паспорт, и име.
Боли ме безпощадната ти нежност.
Добър си - и не може да те има.
Отивай си, с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това, че си ме хванал от гората -
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози -
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости -
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш, стискаш зъби или просто
си съвършен дотам, че да обичаш?
Аз не паса трева, такива хора
в живота няма - те са съчинени.
Отивай си преди да изговоря:
Студено ми е. Остани при мене!
- Камелия Кондова
Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост,
че и до теб - съм с мисълта за нея.
А ти си... на измислен ми изглеждаш.
Какво, че имаш и паспорт, и име.
Боли ме безпощадната ти нежност.
Добър си - и не може да те има.
Отивай си, с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това, че си ме хванал от гората -
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози -
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости -
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш, стискаш зъби или просто
си съвършен дотам, че да обичаш?
Аз не паса трева, такива хора
в живота няма - те са съчинени.
Отивай си преди да изговоря:
Студено ми е. Остани при мене!
Монолог на вещицата
- Камелия Кондова
Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал.
- Камелия Кондова
Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал.
Монолог на спящата царкиня
- Камелия Кондова
Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.
И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...
Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.
И поисках да не се събудя.
- Камелия Кондова
Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.
И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...
Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.
И поисках да не се събудя.
3 Re: Любимо стихотворение. Пон Авг 01, 2011 9:09 pm
Марион дьо Ла Кроа
the girl next door
МОЯ ЛЮБОВ
Михаил Белчев
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
И ТИ МИ ОБЪРНА ГРЪБ
Георги Константинов
И ти ми обърна гръб,
отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп,
навярно съм лошо облечен?
И нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам
Но аз те Обичам все пак!
Но аз те обичам....
Друг няма да срещнеш такъв
и в тази и в друга минута
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група
Богат съм на загуби! Знам
На къща без покрив приличам,
но Слънцето влиза и там
Но, аз те обичам!
Не чувствам внезапния мраз
Не виждам тълпите от хора
Теб искам да гледам в анфас
и само на теб да говоря
Вълнува ме твоята гръд
и твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб?
Поне тръгни срещу мене...
Михаил Белчев
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
И ТИ МИ ОБЪРНА ГРЪБ
Георги Константинов
И ти ми обърна гръб,
отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп,
навярно съм лошо облечен?
И нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам
Но аз те Обичам все пак!
Но аз те обичам....
Друг няма да срещнеш такъв
и в тази и в друга минута
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група
Богат съм на загуби! Знам
На къща без покрив приличам,
но Слънцето влиза и там
Но, аз те обичам!
Не чувствам внезапния мраз
Не виждам тълпите от хора
Теб искам да гледам в анфас
и само на теб да говоря
Вълнува ме твоята гръд
и твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб?
Поне тръгни срещу мене...
4 Re: Любимо стихотворение. Съб Сеп 10, 2011 3:37 pm
Scarlett
too young to care
Любими стихотворения имам много и всяко ме улучва в момент. А днес съвсем случайно открих едно прекрасно чудо, което някак неканено и не търсено, но отвътре желано дойде и ми се показа :
Макар че трябва да ме изоставиш,
щом твоята любов не е умряла,
не бързай, мила, да ме натъжаваш –
не говори ми още за раздяла!
Последна вечер – нека да немерим
отново мигове за ласки тайни.
А дойде ли раздяла в утро черно,
тогава капчица отрова дай ми.
Ще впия устни в устните ти меки
с отворени очи и с поглед предан;
и в сладък унес ще заспя навеки,
в лицето ти, в очите ти загледан.
Когато трябва да напусна гроба,
ще спомниш ти заспалия приятел,
живота му ще върнеш в късна доба,
самата ти дошла от небесата.
Ще ме положиш пак на бели скути,
ще ме обгърнеш пак с десница бледа;
а аз ще мисля: дрямал съм минути,
в лицето ти, в очите ти загледан.
"Сън" ; Адам Мицкевич
Макар че трябва да ме изоставиш,
щом твоята любов не е умряла,
не бързай, мила, да ме натъжаваш –
не говори ми още за раздяла!
Последна вечер – нека да немерим
отново мигове за ласки тайни.
А дойде ли раздяла в утро черно,
тогава капчица отрова дай ми.
Ще впия устни в устните ти меки
с отворени очи и с поглед предан;
и в сладък унес ще заспя навеки,
в лицето ти, в очите ти загледан.
Когато трябва да напусна гроба,
ще спомниш ти заспалия приятел,
живота му ще върнеш в късна доба,
самата ти дошла от небесата.
Ще ме положиш пак на бели скути,
ще ме обгърнеш пак с десница бледа;
а аз ще мисля: дрямал съм минути,
в лицето ти, в очите ти загледан.
"Сън" ; Адам Мицкевич
Съобщение [Страница 1 от 1]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|