Тази нощ Астория спеше непробудно, въпреки вълнението поради започването на панаира на следващия ден. Събуди се прекалено късно и щом се приведе в обичайния си вид, отиде на закуска. Не беше учудващо, че тя е последна; закъснението й не направи впечатление на никого.
Когато закуската свърши всички се втурнаха да се приготвят. Скоро хората щяха да се завтекат към панаира и Астория трябваше да бъде готова и в перфектната си форма. Днес беше свежа и слънчева, което се случваше доста рядко.
Влезе в палатката и вече си представяше тълпите, чакащи и минаващи покрай нея. Всъщност гадаенето не беше от най-любимите й занимания, но поради прекрасното й настроение, днес беше решена да не показва никакви признаци, че не й се харесва. Огледа се. Отвътре палатката не беше нищо особено. Имаше една необичайно висока кръгла маса, на която бяха положени чаша и кристално кълбо, на които се предполагаше, че Астория трябваше да гадае. Можеше да гадае на ръка, на чаени листенца и на карти - това бяха начините за гадаене, които тя използваше най-често. Възможно бе и да не знае други, но тези бяха напълно достатъчни за клиентите.
Едва забележима усмивка пробяга по лицето на Астория. Тя се обърна и излезе от палатката. Отново се огледа и вдиша от чистия въздух. Днес не се беше сещала за близначките, което беше странно, защото винаги гледаше да ги зърне миг по-скоро след ставането си от леглото. Скочи напред и ги затърси с поглед. 'Сигурно се готвят за представлението си', помисли си гадателката, но не се успокои. Не ги беше видяла на закуска, но реши, че просто са хапнали нещо набързо, а тя - вечно закъснялата - не ги е заварила. Прокара дълги пръсти през косата си и отново последва оглеждане. Всички бяха потънали в упражнения, а вече се чуваха смеховете на децата и гласовете на родителите им - вече бяха тук и всичко беше започнало.
Обърна се към палатката си. Нямаше никой. Сбърчи вежди и въздъхна. Принципно бързо се насъбираха трима-четирима човека отпред, но този път Астория явно нямаше късмет. Обърна се към Флок, който беше започнал да забавлява две деца.
Устреми се към него. Понеже никой не я чакаше да му гадае, засега щеше да пилее времето в приказки с гълтачът на огън. По-скоро тя щеше да говори, а той да си гълта огъня, колкото и странно да звучи. Въпреки предишното й настроение, което беше доста добро, тя изведнъж започна да нервничи, заради липсата на хора пред изумрудената палатка. След миг вече беше точно до Флок и го поздрави с престорена усмивка.
- Добро утро, Флок, как си днес? - стисна зъби при вида на двете радостни момченца, които прехласнато гледаха към гълтачът на огън. Поредната въздишка се отдели от устните й и Астория отново се обърна с неискрената си усмивка към Флок.