Почивка. Това ми трябваше, определно. Опитох до ,,небето". Така наричах мястото за сядане до прозореца. Качвах се по стъбличката и съм там. Нещо като друг етаж, но без стена от ляво. И не особено широко. Започнах да чета книга, четох сценарии, които не ми трябваха и корема ми започна да къркори. Отидох до хладилника и видях, че има колаби и кашкавал. Е, не ми се ядаха сандвича. Отидох до Италиансция ресторант, който беше наблизо. Продавачките познаваха Анита, затова и мен. Влязох вътре и, отново, беше претъпкано. Е, вкусно готвеха. Видях Мия да седи сама. Ако не чакаше някой... С нея се бяхме виждали на една премиера, запознахме се и нищо повече. Отидох до масата.
- Мия, здравей! Чакаш ли някого? Претъпкано е... Ако желаеш компания.
/Извинявам се много за закъснението./