Любими цитати.

Имате специално разрешение да задръстите темата с такива. :D

"... а за умно момиче си много глупава, ако не разбираш, че науката не е съвършена. Случват се разни неща. Неща, които физиката и математиката и глупостите, които се измерват в лабораториите, не могат да обяснят. Хората не са просто закони и правила, Клеър. Те са... искрици. Искрици от нещо красиво и голямо. И някои от искриците блестят по-ярко..."

-------------------

- Това което си мисля ли си мислиш? - каза Шейн.
- Мисля си, че имаме 15 вампира и никаква кръв. - каза Клеар. - Това ли си мислиш?
- Не, мислех си че нямаме чипс. - каза Шейн.

--------------------

-Добре, друже, много съжалявам за ужасната си грубост и те моля за прошка - рече със заслужаваща възхищение смиреност, когато Тими открехна вратата. Само аз долових рязкостта в гласа му, когато продължи: - Мога само да кажа, че тя бе причинена от разбираемата ми обида заради думите ти, че Кати ми е сестра. И понеже довечера ще я чукам, можеш само да си представиш колко стресиран щях да бъда при мисълта, че оправям сестра си.
-Идиот такъв! - избухнах аз, когато ченето на Тими увисна. - Единствения, когото ще чукаш довечера, си ти самият!


-------------------

Знаех си, че да въртиш любов със сина на Сатаната не е на добро.

Ето няколко:

1. "Който се смее над белега, не познава какво е рана" - Уилям Шекспир, "Ромео и Жулиета"
   
   
2. "И с колко плач соли една любов, която да не вкусиш си готов..." - Уилям Шекспир, "Ромео и Жулиета"
   
   
3. "-Виж! Имам време! Най-после имам време!!
   - И щом вече го имате, какво ще го правите?
   -Ще го пропилея!!!" - Тери Пратчет, "Жътварят"
   
   
4. "-Не можеш да се превърнеш в стока, в предмет, не може така, Ники, не може! - пищи тя.
   -Не е вярно - казва й Саймън. - Истинските актриса са по-големи курви и от порнозвездите! - настоява той. - Да позволяваш да използват тялото ти или образите, които създаваш, не значи абсолютно нищо! Гадно е, когато ги оставиш да използват чувствата ти. Това е истинската проституция..." - Порно, Ървин Уелш
   
   
5. „Иска да разбере дали я обичам. Това е всичко, което всеки иска от всеки. Не самата любов, а познанието, че любовта съществува”
   Из „Ужасно силно и адски близо”
   
   
6. „Надеждата те държи жив. Дори и когато си мъртъв, това е единственото нещо, което те свързва с живота.”
   Из „Моят Свети Валентин
   
   
7. "Когато често се срещаме с дадени хора,те стават част от живота ни.И като станат част от живата ни,започват да се опитват да го променят.И се сърдят,когато не правим това,което те изискват от нас.понеже всеки си мисли,че знае как другия трябва да живее живота си."-"Алхимикът"
   
   
8. "Да живееш, без да проумееш смисъла на живота, е все едно да обикаляш из огромна библиотека, без да докосваш книгите."
   "Изгубеният символ"
   
   "Да бъдеш никой и все пак себе си, в един свят, който ден и нощ прави всичко възможно да те превърне в някой друг, означава да се бориш в най-трудната битка, която човечеството някога е водило"
   Е. Е. Къмингс
   
   Академия за вампири:
   
   
9. "- Да не би да ревнуваш, малък дампир?
   Отново го погледнах.
   - Не. Ако те ревнувах, отдавна щях да съм откачила, имайки предвид всички момичета, с които се занасяш." (Кръвно обещание)
   
   
10. "-Защо дойде тук? - попита той накрая.
    - Защото ти ме удари по главата и ме завлече насила."
    
    
11. "- Можеш да седнеш.
    - И тук съм добре.
    - Искаш ли нещо.
    - Освен да ме пуснеш?"
    
    Реликви на смъртните:
    
    
12. "-Ние нямаме връзка - каза Алек.
    -Оо, значи с всички си така дружелюбен? "
    
    Тъмната кула:
    
    
13. Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещнал нито един, който да може да се мери с "Имало едно време".
    Всеки край е жесток.
    Всеки край е просто друг начин да кажеш "сбогом".
    
    
14. "- Къде ти е чувството за хумор?
    - Застреляха го в една битка."
    

Безброй са, вероятно. Но засега ще се огранича с един. Първо че винаги в главата ми се въртят цитати, а когато трябва да ги изброя, изведнъж изчезват. Така че сигурно ще ги наслагвам в поста си. Но ето един прекрасен мечтателски цитат.

Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой - никой голям човек, искам да кажа, никой освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата ? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда.



"ЖЕНАТА: Ето това си ти,
целият: господин Пею Яворов казва: "ИСкаш ли да ме целунеш? - целуни ме.
Искаш да си отидеш? - вратата е отворена. Искаш да останеш! - остани.
Особено не ми пречиш. Но каквото и да направиш, мене ми е все едно, безкрайно
все едно, защото ти не ми трябваш, аз съм достатъчно щастлив да съм
това, което съм, и на себе си сам стигам". Ето те тебе от начало до край
в тази наша история.Съгласи се, че това е уморително."
К. Илиев, из пиесата "Нирвана" (1982)