Коя е любимата ви двойка от книга ?

1.Итън и Лена (Хроники на чародейците)-любовта им е наистина не възможна и въпреки това те се борят за нея. Харесват ми и самите герои като описание. Мисля, че си подхождат.

2.Чарли(Шарлот)и Рейес (Първия гроб отдясно) - една наистина пламенна двойка. Доста са страстни и това ми харесва. Харесва ми и това, че е опасно да са заедно, но въпреки това не им пука.

3.Клеъри и Джейс (Реликвите на Смъртните) - една от любимите ми двойки. Много са сладки заедно. Не мога да опиша защо точно ги харесвам, но мога да кажа, че взаимно се допълват.

4.Клеър и Шейн (Вампирите от Морганвил) - много ми харесват като двойка. Особено с правилата на Шейн. Не по-далеч от "втора база". xD

5.Ева и Майкъл (Вампирите от Морганвил) - страшна двойка са. Това момиче е способно дори да уплаши вампир!

О, моите фаворити безспорно са Елизабет и Дарси. Казаха ги преди мен, но все пак искам да изложа своята гледна точка.
Тяхната любов е типичен пример за онази любов, която е отредена на човек още с раждането. Те са толкова един за друг, привличането е толкова силно и разтърсващо, че те го бъркат с омраза. Любов, издържаща над всичко. Над предразсъдъците, над гордостта, над времената и над социалната пирамида. Любов напук, страстна, първична любов. Любов, толкова силна, че да си готов да преудолееш собствените си преценки и идеали, да преудолееш себе си. Ей това е любов ! И колкото и пъти да съм чела книгата, милиард пъти по толкова съмсе молила за такава любов. Изгаряща, объркваща, първична и сякаш през цялото време предначертана.

И ако мога да дам воля на въображението си, бих наредила тук още една двойка - Шарл Бодлер и музата му !
За колко жени е писал - не знам, ала и не ме интересува. Обаче в него съм забелязала два периода - два различни и изгарящи периода.Сякаш две жени, твърде различни.Или пък може би една жена - в началото и в края. Единият - период на красота, желание и сякаш прехласване към музата му, а другият - период на омраза, желание за мъст и кръвопролития. Той толкова умее да предава у читателя тези настроения, че ... аз наистина чувствам всяко негово вдъхновение като любов. Моя собствена любов и тръпка. Изпадам в захлас от описанията на любимата му, а кръвта ми бясно закипява, когато описва вече не чак така любимата му, като болест, като мърша ... като нещо твърде отвратително и непотребно. И все пак - не чак толкова непотребно, щом го вдъхновява.