Клуб "24"

Клуб 24 звучеше добре. Разпускаше ми се, а мястото бе подходящо. Не дотам колкото облеклото ми, но ако всяка от нас бе тръгнала да се преоблича, вероятно нямаше изобщо да има смисъл да излизаме. По принцип ходех на работа доста по-неглиже, но този път имах и фото сесия с подръчни материали.
На входа на клуба разпознах охранителя. Преди работеше на друго място, но се бе преместил. Поздравих го и го попитах защо вече работи тук. Оказа се, че собственикът му е купил и този клуб и е разпределил охраната. Доста глупаво, бих казала. Идея си нямах защо не е наел още охранители, след като и без това е удвоил заплатите на тези. Сега персоналът просто работеше два пъти повече, макар и за двойни пари. И все пак ми се струваше глупаво.
След минути вече слизахме по стълбите, които сякаш се тресяха от силната музика. Когато вече бяхме долу, разбрахме че далеч не сме единствените, които са решили да разпускат тук тази вечер. Мястото бе претъкано и главно бълваше от снобари. Как не ги понасях ! Двете с Анета се отправихме към бара , намерихме си места за сядане и всяка от нас поръча. Тъкмо си поръчвах маргарита, когато някой хвана рамото ми. Обърнах се и кого да видя ... Помните ли онази надувка, за която ви казах по-рано ? Онази, която си бе позволила да каже "чистачът и хората" - е, тя ми се изпречи на пътя. Започнахме един снобарски разговор, от който ми се догади. Хора и събития ... разпитваше ме за общи познати, сякаш наистина се интересуваше от тях. Потърсих погледа на Ан за съчувствие, не след дълго обаче не издържах и любезно отпратих събеседничката си. Тя си все сухо мартини с милион маслини по клечката и се запъти към едно сепаре. Походката й ме развесели.Май някой си бе правил пластична операция наскоро ... дамата седна до някакъв мъж. Откъде ми беше познат този ?
- Хей, Ан ? Този познат ли ти е ?
Чак след като зададох въпроса си се обърнах към Анета, но тя не ме чу. Това момиче не си губеше времето. Когато се обърнах симпатичният барман й шушнеше нещо в ухото. Е, така да бъде. Взех маргаритата си и завъртях стола така, че да съм с лице към дансинга. Доста ми се танцуваше, така че май скоро щях да оставя шушукащите си гълъбчета ...

Още от входа на клуба ме връхлетя позната атмосфера. Всичко си беше както обикновено. Лудуващи, диви, разкрепостени тела полюшващи се в такт с музиката, а и не съвсем... Някой се натискаха на бара, други по ъглите на клуба...общо взето бе претъпкано. Със Скарлет се отправихме към бара. Поръчахме си и изведнъж се заговорих с бармана. Беше сладък, но не бе мой тип. Смътно чух, че Скарлет ме извика, но не обърнах внимание тъй като освен момчето пред мен шума също пречеше. Усмихнах се леко като се отдръпнах и видях Скар смесваща се с тълпата завладяна от музиката. Реших да се присъединя и си проправих път до нея.

п.п. Много,много,много съжелявам, че се забавих... :oops:

Ритъмът ме завладя и напълно ме обгърна в прегръдките си.
От толкова време ми се искаше да се освободя по някакъв начин, да танцувам ... време за латино нямах, макар страшно много да ми се ходеше на подобни курсове, но пък за това винаги можеше да отскоча до някой клуб. Песента не ми бе особено позната, тъй като далеч не хващаше диапазона на музиката, която аз слушах, но пък ми хареса. Имаше ритъм и нежно лятно звучене. Забелязах, че Ан също се присъединява към танцуващите.
- Хей, какво стана с бармана ?

С доста трудности и големи главно опипващи препятствия се добрах до Скарлет. Започнах да танцувам. Музиката беше върха, макар че не слушах много такива песни. Предпочитах много,много бърза музика.
- Хей, какво стана с бармана ? - попита ме Скарлет.
-Не беше мой тип, но беше готин нали? - ухилих се аз казвайки й високо. Да на истина бе готин стига да не говореше толкова много. Мразех мъже, които плямпаха без задръжки. Повече обичах бад бойс.

Двете танцувахме и едновременно разговаряхме, но за да можеше това да се осъществи на силната музика, наложително бе да крещим. И все пак - едва чувах Анета. По-скоро предполагах какво е казала по части от някакви думи.
Попита ме дали барманът не е хубав. Разбира се, че бе хубав. Бе страхотен, но според Ан не бил неин тип.
Погледнах я иронично :
- Защо, мил ли беше ?

Усмихнах се също толкова иронично на въпроса на Скар, макар че едва го чух.
-Да. Обясняваше ми колко е добър и колко е послушен когато някой си играе с него. - ухилих се.
-Аз пък обичам непослушни да си играят с непослушната-мен! - посочих себе си и се засмях. Говорехме си докато танцувахме.
-Между другото какво ме попита на бара? - високо я попитах аз, движейки се в такт с музиката.

Да, Анета определено зачиташе само лошите момчета. Аз не.Да, прекрасна беше идеята да укротиш опърничавия, но да бъдем реалисти - това се случваше само на снимачната площадка. Привличаха ме загадъчни типове, все си мислех, че чрез сдържаността и страненето от хора се крие една наранена и изстрадала душа ... е, в повечето случаи просто се оказваха идиоти. Абсолютни идиоти. Харесвах и забавни типове. Дори и да имаше някаква противна черна, засмееше ли се, печели доста точки. Да, бях мечтател. Непоправим и безнадежден. И все още съм. Вярвам в абсолютната и безусловна любов. Безграничната. Тази, която ще те запрати в небесата и ще те остави да си вирееш там завинаги. Любов, която ще те разтърси до основи и ще те преобърне на 180 градуса. Изпепеляваща, страстна любов ... Вярвах в нея, но напоследък тя явно не вярваше в мен.
Анета ме попита нещо :
-Между другото какво ме попита на бара?
Какво съм я попитала ли ? Господи, идея си нямах. Винаги помнех неща. Дори неща, които не ми се искаше да зная, нито да помня ... но напоследък. Напоследък бях твърде натоварена с всичко и усещах как мозъкът ми просто изфирясва.
- Идея си нямам. - Усмихнах се.

Засмях се. После повдигнах вежди и се опулих. Спрях да танцувам и погледнах Скар.
-Сериозно? Бъзикаш се нали? - все по учудено ставаше изражението ми.
-Та ти винаги всичко помниш... - отбелязах все още учудено. После двете се засмяхме и аз отново започнах да танцувам. За няколко минути спряхме да танцуваме и аз се замислих. Напоследък не бях имала сериозна връзка. Или момчета за една нощ или за някой невинен флирт. Въздъхнах. Дам. Трябваше да се стегна и да си намеря гадже. Е със сигурност можех да кажа, че въпросното гадже ще е лошо момче и със сигурност няма да е онзи барман. Той бе по-скоро бебе в сравнение с момчетата, които харесвах. Напълно неподходящи според една моя приятелка. Може и да беше права. Кой знае? Но пък манията си е мания. Усмихнах се и вниманието ми се върна върху Скарлет.
-Много е готино тук нали? - почти изкрещях аз защото в същия момент пуснаха една доста дива песен.

- Не знам, може би алкохолът убива мозъчните ми клетки.
Засмях се.
- Да, страхотно е. - Отвърнах също крещейки и точно тогава музиката спря. Всички ме изгледаха. Е, супер. Мисля, че конфузните ситуации са измислени в моя чест. Сякаш ме следваха по петите. Някакъв до мен ме зяпна - какво да направя, просто му се усмихнах и се обърнах към Ан :
- Аз май ще имам нужда от питие.

Засмях се леко при получилата се ситуация.
-Да май на истина имаш нужда от питие. - ухилих се.
-И аз ще ти правя компания. - хванах Скар за ръката и отидохме до претъпкания бар. Поръчах си сухо мартини и изчаках бармана са ми донесе питието. Обърнах се и огледах клуба. Беше страхотно, но нещо започваше да ме боли главата.
-Ох. Скар май ще трябва да си тръгна скоро. Боли ме главата. - намръщих се и изпих туко що даденото ми мартини опитвайки се да притъпя болката.

Анета си поръча мартини, аз поисках маргарита.
Често пиех маргарита. Всъщност, почти винаги. "Космополитън" бе вкусен, но твърде банален покрай филмите, а другото ми любимо питие - текила употребявах само ако целях сериозно напиване.
На Ан явно й прилоша, а аз имах важна среща рано сутринта, така че и двете трябваше да тръгваме. Платих на бармана и двете с Ан излязохме от клуба.
- Какво ще кажеш да си вземем такси ?

Изпих второто си мартини на един дъх и оставих чашата на бара. Скар плати и предложи да си вземем такси.
-Да. Добра идея. - казах потърквайки слепоочията си. Добре, че утре не бях на работа защото щеше да бъде...хмм, интересно? Поклатих глава и със Скарлет се обадихме на фирма за таксита, която ни каза, че таксито ни ще пристигне до пет минути. Двете застанахме пред клуба очаквайки превоза.

Тъкмо таксито дойде и тръгнах да се качвам след Анета, когато се сетих, че трябваше да взема нещо от сценариста ми. Той беше в съвсем различна посока от тази, в която щяхме да поемем аз и Ан, за това трябваше да хвана друго такси.
- Момент. - Казах на шофьора тъкмо когато той понечи да тръгне.
- Ан, съвсем забравих, че имам работа на няколко преки от тук, така че ще тръгвам. Приятно ми бе, че се видяхме, трябва скоро пак да го направим.
Целунах приятелката си по бузата и излязох от таксито. Нощта бе тиха и приятна, така че мислех да тръгна пеша, вместо да чакам някакво си такси. Подухваше лек и приятен ветрец, а аз обожавах разходките. Да вървя сама и да зяпам по витрините на вече затворените магазини, единствената ми светлина да идва от луната и уличните лампи, а тишината да ме обгръща, поднасяйки ми песента на вятъра ... чувството бе невероятно.
Взех телефона си и звъннах на сценариста :
- Здравей, вкъщи ли си ?