И така, дойде време и за анкетата. Гласувайте за това стихотворение, което ви допада най-много. Смятам, че е хубаво все пак да напишете и коментар - един вид уважение към авторите, но вие си решавате дали да останете анонимни или не.
(Пускала съм ги така, както са ми пратени (:)
Scarlett:
Александра Даймънт:
Анета Диабло:
Виери Айрис:
(Пускала съм ги така, както са ми пратени (:)
Scarlett:
- Spoiler:
Не ми отнемай лятото, недей -
последната ми глътка свобода.
Че есента, като злодей
ще ме направи пак сама.
Не ми отнемай лятото, недей
не ме оставяй в нищета
Не ми отнемай лятото, недей
недей дори и на шега.
Не ми отнемай слънцето сега,
не ми отнемай морските вълни,
не ми отнемай радостта
и пълните с възторг очи.
Не ми отнемай красотата
на топъл ден и нощ потайна
не ми отнемай топлинката,
дори магията омайна.
Не ми отнемай златните поля,
които приказки разказват,
недей отнема и дъжда,
че тръпки ме полазват.
Обгърната от страх те моля,
запази ми този рай,
че за есен нямам воля,
нямаш я и ти, признай.
Александра Даймънт:
- Spoiler:
- Лятна емоция или нещо повече ?
Ти чуваш ли гласът на прибоя
и плисъка на вълните
Питаш се още ли е твоя
или е била само в мечтите ?
Тази лятна авантюра
Превърнала се в неочаквана любов.
Нощем те държи будна,
очаквайки неговия зов...
Той знае ли,че го обичаш
или под прикритието на нощта
споделяше с тебе момиче
лятна емоция,без нищо да е означавала, тя ?
Докато ти му отдаваше
не само тяло ,но и сърце
За него означаваше ли
,като за теб ,нещо повече ?
Защо не разбра,защо не го попита
А с копнеж само остана ?
Сега само,ти напомнят вълните
За лятото ,което носи рани.
Ще мине то и есента
Спомени за всеки ,щастливи ще носи
Но за теб болка една
и хиляди неизречени въпроси.
Защо самата ти ,
не се поинтересува
Дали в сърцето му
Изобщо някога ще съществуваш ?
А остана сама с едно съмнение
Което ще те гризе до лятото следващо
А може да е било съвпадение и
повече няма ,да се срещнете.
Пропусна навярно шанса свой
И втори да получиш няма
Сега се питаш,беше ли твой
или всичко е било измама ?
Това лято и това море
ще го помниш дорде си жива
А можеше всичко различно да се стече
и да си щастлива !
Но това е страха
,въпреки всичко рискувай
Ако те отхвърлят, веднага
поне ще си знаела,че не си струва!
Ами сега ,какво знаеш
и какво ти остана ?
Една болка стаена
и любов неизживяна...
Анета Диабло:
- Spoiler:
- Лято е!
Лято е, а слънцето жарко,
гали нежно моето лице.
Красиво е и свети тъй ярко,
но няма начин-лято е.
Шума на буйните морски вълни,
с цвета на детски сини очи,
ми навява спомени далечни,
далечни, ала спомени вечни.
Чдърите мятащи сянка на близко,
почиват забити в топлия пясък.
И на чайките летящи тъй ниско,
от крилете им бели се чува плясък.
Чуство на радост, чувство на лек,
усещам в моето сърце.
Усмихвам се и лягам на пясъка мек,
безгрижно извиквам "Лято е"!
Виери Айрис:
- Spoiler:
- продавам лято - втора употреба.
един път носено. на дупчици
от спомени - за лепкавата жега
и безброй блестящи капчици
(от дъжд или от сълзи - все едно е),
за аромата на трева и вишни,
и за всяко ново обещание.
за болките, които все са скришни
(като цигарите, изпушени на тъмно),
за светулките над звездния безкрай.
за всяко "да", последвано от "но".
и за всяка точка, казваща ми "край,
наситих се на райската градина -
продавам лято! втора употреба."
(другото нали ще дойде догодина.)
отхапах ябълката. и сега съм ева.
