Току що моята ера приключи.Току що станах свидетел на края на едно поколение,на една сага,станала неизменна част от живота ми през последните 10 години.Сагата,с която съм израснала и с която съм станала човек.Сагата,на която позволих да ме направи по-добра,да ме изгради като личност и която ме научи да обичам,да бъда силна и да отстоявам себе си.Сагата,благодарение на която намерих безкрайно добри приятели,на които знам,че ще мога да разчитам цял живот.Сагата,на която отделях всяка минута от свободното си време,за която пишех,мечтаех и в която се потапях всяка вечер преди да заспя.Моята несбъдната мечта и детска фантазия,моята втора реалност и може би мястото,където завинаги ще остане сърцето ми.Най-важната част от мен,тази,която държеше частиците ми заедно.
Казвам го с ръка на сърцето : Обичам те,Хари Потър ! /Не слагам кавички,защото ти си най-близкия ми приятел.А с приятелите си говоря на "ти" /.Обичам теб и странният начин,по който си написана.Обичам теб и авторката ти,която е вложила цялото си въображеие,за да те направи толкова прекрасна.Обичам те,защото ми помогна да порасна,но и да запазя детското в себе си.Обичам те.И предполагам,че нищо не съм обичала така,както обичам теб.И Господ ми е свидетел,не искам да те пусна да си отидеш.
Да говоря за филма би било безмислено.Да,предполагам,че винаги може по-добре,но това не е важното сега,а и никога не е било.Важното е,че е краят и че сърцето ми е наранено,така както нищо друго не би могло да го нарани.Признавам,че плаках със сълзи,за пореден път циврих като малко дете на седалката в киното.За мен не бяха важните самите сцени,а емоцията и чувствата,които излъчваха за мен.Нямаше значение какво точно казва Хари,защото аз знам как го е написала Роулинг,то пламти в душата ми и ми подсказва какво трябва да видя и усетя.Затова обичам филма,независимо какво казват другите.И не,не съм разочарована,не бих могла да бъда.
Е,Хари Потър,не знам дали е време да ти кажа сбогом.Всъщност може би е,но не съм готова да го направя.Не още.Знам,че винаги ще си там за мен,нареден на лавицата ми и ще блещукаш в разноцветни си цветове на странните корици,които дълго време се убеждавах,че мразя.Но не е така,защото те са част от теб.И знам,че ще те пазя на компютъра си,нищо че имам филмите на дисковете.Защото искам да знам,че си там и че не съм те забравила.
Обещавам ти,че ще останеш запомнен,Хари Потър.И че ще дам всичко от себе си да предам магията на следващите поколения.
На всички останали ви казвам просто да гледате филма,без очаквания,без нагласи за епичност.И може би ще ви хареса.А може би след това ще влезете тук във форума и ще напишете някое подобно мнение със сълзи на очи,както го правя самата аз.
Поклон пред теб,Хари Потър,и пред твоя край.