Клуб "Ocean"

Ето такива места обичах. Такива, на които човек може да узнае милион неща. Особено за известните. Те често посещаваха клубовете. Златна възможност за мен. Влязох в не чак толкова пълния бар. На дансинга имаше няколко човека, които доста усилено ъм...се натискаха докато танцуваха. Повдигнах рамене безмълвно. Прекосих краткото разстояние от входа до бара. Трудничко се настаних с тоалета си. Роклята беше тясна, но все пак успях. Сервитьорката веднага дойде и с усмивка прие поръчката ми. След няколко минути коктейла ми SEX ON THE BEACH пристигна. Бе добил червен цвят или поне аз така го виждах на тази светлина. Дано тук станеше нещо скандално за да стане интересно. Не, че нямах за какво да пиша. Отпих от коктейла си и се загледах в бутилките с алкохол зад бара.

- Харесвате ли обстановката? - попита ме момичето туко що настанило се в близост до мен. Обърнах глава към нея и се усмихнах.
- Всъщност въобще не ме интересува обстановката. Не ми пука къде ще съм стига да получа това за което съм дошла. - казах подсмихвайки се аз.
-На вас очевидно не ви харесва предвид отвратените физиономии, които правите. - казах преди да отпия от коктейла си. Всъщност ме учудваше това, че не й харесваше обстановката. Не ми изглеждаше много по-голяма от лудите тинейджъри тук. И все пак не бях врачка за да знаех на каква възраст бе тя, а и общо взето не ме засягаше.

- Да, права сте. Места с недостатъчно кислород и преносители на трезв разсъдък наистина не са по вкуса ми.
Свих рамене в знак на отегчение от обстановката или просто примирение с разиграващите се порно сюжети около мен. Ако актьорите, чиято работа без свян критикувах, се забавляваха в подобни бардаци, значи трябваше сериозно да се замисля защо изобщо си правех труда да резюмирам провалите им, след като личният им живот не беше нещо по-различно. Добре, че той не ме интересуваше, защото, предвид някой доста емоционални черти от характера ми, със сигурност би ми се сторило, че всички аптеки в света не предлагат достатъчно Валидол за истински нуждаещите се.
- Амбицирана сте. Да не би да си падате по подобията на мъже тук? Защото единственото мъжко, което притежават е това, което им е нужно докато използват тоалетната и, с което радват младите "дами" наоколо. Ако искате да получите този вид развлечение, понижете очакванията си. Достойните синове на Марс не се навъртат наблизо.

Повдигнах една от веждите си.
-На истина ли изглеждам така сякаш си търся подобен тип развлечение? - попитах озадачена. Бях на ясно, че тоалета ми бе оскъден, но нима това е някакъв критерий? Както е казано "Не съди книгата по корицата".
-Със сигурност нямам намерение да си играя на "Чичо Доктор" с тези подобия на мъже. - почти отвратена казах. На истина не харесвах пубертетските изяви на повечето млади тук. Не, че аз също не бях млада. Просто не бе нормално тук да пускат четиринадесет годишни, които да се натискат на дансинга така сякаш всеки момент ще го направят пред всички. Отвратително.
-И всъщност съм тук защото това е работата ми. - пренебрегвайки сценките зад гърба си казах аз.
-Роберта Уайлд, репортер от "Жълтата" преса. - подадох ръката си към момичето съвсем формално представяйки се.

В първият момент я погледнах така сякаш току-що си беше направила безвкусна шега с мен, но после на лицето ми се появи празна и изцяло професионална усмивка.
- Елиса Волсдейн, филмов критик - представих се стискайки леко ръката й, все още поддържаща онова изкуствено, любезно изражение, което все по-често се появяваше от само себе си. Бях почти убедена, че името ми ще й се стори познато. В нашата област преуспелите, или изобщо активните критици, се брояха в буквален смисъл на пръсти. Разбира се, малко хора знаеха как изглеждат тези зад страниците на списанията, които без никаква трудност гасяха блясъка на изгряващите звезди и поставяха под прожекторите всички недостатъци на крайния продукт, на който всички се радват, но в повечето случаи безпричинно и поради липсата на тренирано око. И предвид професията ми, която вече взимаше сериозна част от самата мен като личност, не бях любителка на жълтата преса, чиято цел бе да отвлича вниманието от сериозните неща и да го фокусира върху несъществуващи афери и т.н. Е, в лъжата винаги имаше известно количество истина, но излишно украсено. Това се четеше масово днес и от него се интересуваха почти всички. Винаги съм показвала пълен неутралитет към занимаващите се в тази област, защото личният, или в последствие не съвсем, живот на така наречените актьори, силно казано, не беше моя работа, нито пък бях любопитна да науча неща, които освен, че не бяха гарантирани за верни, не бяха и достатъчно интригуващи, че да губя времето си с тях.
- Приятно ми е да се запознаем. И само за протокола, предполагам, че се намираш на правилното място. Повечето незаслужено известни посещават подобни...хм, нощни клубове.

-И на мен ми е приятно. Между другото чувала съм за теб. - казах до като си пускахме ръцете. Критик а? Тя изтъкваше недостатъците на актьорите, аз ги осмивах заради това нейно решение.
-Да. За мое щастие не се крият като мишки, а ми позволяват да съм свидетел на глупавите им постъпки. В крайна сметка само те са си виновни. Аз просто...до украсявам нещата. Все пак в днешно време хората предпочитат по...скандалните неща и аз им доставям това удоволствие. - усмихнах се и отпих глътка от коктейла си. Харесвах си работата. Дори я харесвах още преди да ме назначат. В тази сфера можеха да работят само истински професионалисти. Такива, които обичат да узнават всичко и разбира се да го украсят малко. Това искаха хората, това им давахме.

- Скандалните разкрития вече са ежедневие. Хората имат проблеми и изпитват непреодолима нужда да се убедят, че и покритите с блясък и слава не се чувстват по-различно. Щастие породено от чуждото нещастие. Вие сте доносниците, декораторите. От кога това е професия?
Подсмихнах се и погледнах към празната си чаша мартини. Нямаше да рискувам още една, защото държах на шофьорската си книжка достатъчно, че да я запазя за що-годе приличен период от време. Въпреки че бях далеч от замайване на главата предпочитах да си остана в безопасната зона.
- Извинявай. Може би работата ти допада. Аз нямам нищо против папараците и техните сродници, но не мисля, че това, с което се занимават, може да се нарече сериозно и доходоносно.

Лека усмивка се настани на лието ми.
-Никога не съм споменавала нищо за сериозност. Нали ие критиците сте за това? - повдигнах вежда с усмивка.
-За съжаление обаче не мога да се съглася за това, че не е доходоносно.Напротив даже. - само това казах. Нищо повече по темата с доходите.
-Колкото до другото. Ами може да се поставиш на мястото на хората. Сигурна съм, че поне една малка частичка от теб ще иска да види, че живота на известните всъщност не е толкова идеален колкото казват те. - подсмихвайки се казах аз.
-Разбира се, въпрос на гледна точка. И аз смятам, че по някога сте крайно остри, но въпреки това те си го заслужават. - знаех, че Елиса разбра, кои са те. Казах си всичко на право. На това ме бе научила работата като журналист.

- Те го заслужават до колкото мога да си изградя впечатления по участията им във филмите. А представянето им в тях е все по-често трагикомично. Похватите им на игра са абсолютно идентични и имам чувството, че статиите ми винаги са насочени към едни и същи проблеми. Това, което им липсва е усет и оригиналност. Но, ако изненадващо как ги получат, най-вероятно бих преустановила работата си.
Засмях се и се замислих за многобройните нощи, в които не спях, само за да изтъкна каква огромна липса на талант присъстваше в любимите ни актьори. Ала нима можех да виня само аматьорите? Все пак, блудкавият сценарий, по който се водеха не бе тяхно произведение. Колко глупаво и отегчително бе положението да се замазва с твърде много 3D ефекти.
- Права сте. Ние сме по сериозните неща, а нещата в действителност са доста сериозни, ако случайно започнете да обръщате внимание на нещо по-различно от личните им драми.
Не можех да отрека обаче, че там някъде, в масата фалшиви актьори и актриси, имаше лъч надежда, който, за съжаление, огряваше недостатъчно хора от работещите в този бранш. Каква карикатура на седмото изкуство!
- Извинете ме, смятам да тръгвам, защото, ако трябва да бъда честна, не мога да понасям да седя тук повече. Беше само експеримент, за да проверя лично дали наистина е толкова приятно, колкото говорят. Не се впечатлих.
Усмихнах се, платих питието и с тренирана ловкост се запровирах към изхода за дългоочаквана глътка въздух.