Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.
Александра Даймънт
- Spoiler:
- За мъничка част,дори...
За една негова усмивка
половината си живот би дала
За една негова целувка,
светът до край,би извървяла.
За прегръдките негови, нежни
където заспива ,като дете
Би минала,морета безбрежни
само в тях ,отново ,да се озове.
Само,за част ,от него дори
Тя,би си дала душата
докоснала би,висини
с тази любов,до днес ,непозната.
Защото само той,може
Да я стопли,така
Че никога повече
да не почувства студа.
За един негов поглед
,изпълнен с топлина
Тя би дала ,всичко свое
,без да поиска в замяна ,това.
Отдала се би безрезервно
напълно и без остатък
Щастието с него е безмерно
дори ,за мъничка част от миг кратък.
Виери Айрис:
- Spoiler:
- вдовицата нехае, че леглото не е празно.
любовникът й плахо открадва топлина.
съпругът от стената
му се хили мазно,
оставен воайор от отвъдната страна.
докосването с нея - черна дупка -
ръката се страхува да усети.
духът й - чужд,
а тялото - черупка,
сетивността си обградила с парапети.
пределът на чувствата й е преминат.
отвъд сърцето й - една стена.
отронена мазилка.
зидарите пристигат.
но сякаш закъснели - презря се вече тя.
Scarlett
- Spoiler:
- И целият път е осеян със смърт.
Оцелели са един или двама.
И целият път е осеян със смърт,
безопасен завой тука няма.
И целият път червен е от кръв.
Съдбата на себе си не е в измяна.
Погубен е даже смелият лъв.,
до дървото Смъртта е. Тъй замечтана !
И по целият път - капчици кръв.
По цветята белег остана.
И целият път е някак такъв -
за живота не прави размяна.
И целият път е някаква връв -
дъхът ти прекъсва, щом пожелае.
Сред губещи защо да си пръв ?
За тебе някой дали ще узнае ?
