Ако бяхте герой от книга ?

Хмм... определено Катрин от Дневниците на Вампира, Катрин от Среднощен Ловец, Шарлот от Първия гроб от дясно. Нямам точна причина защо, но те всички си приличат доста.

Определено бих била Елизабет Бенет.
Колкото и отвратителна майка и сестри да има, намирам животът й за удивителен. Тя е умна, красива,добра приятелка и сестра, не си поплюва, винаги умее да се приспособява към ситуации, не се страхува да натрие носа дори на висшето общество и последно, но не и по важност - изживява най-очарователната любов на света.

Герой, който искам да бъда е Белатрикс Лестранж от " Хари Потър". Да, знам, че е лоша, но просто обожавам нейният персонаж!.. Невероятна е!!.. ^^

Тук трябва да вмъкна още два персонажа. Просто не знам кой от двамата е по-вълнуващ.

Дали това е прекрасният Дориан Грей - истинското олицетворение на наивността и красотата. Да, едно малко, наивно и безумно красиво момче попада в най-порочното място на света. Висшето общество на Лондон. С него всъщност се случва очакваното - той е поробен от удоволствия и грехове, но ако беше така той далеч не би бил толкова интересен. Страшно податлив персонаж ми се струва Дориан. Но е очарователно. Очарователно е какво може да направи светът с една крехка психика. Всеки и всичко му влияе и общо взето тръгва натам, накъдето духне вятърът. Днес е влюбен, утре някой му показва удоволствията на публичния дом. Бум ! После може и да съжалява, дори да страда ... обаче някой му показва други удоволствия. И така до стига до погубване, вероятно не съзнавайки, че го е направил под чуждо влияние.
Но момент - това изобщо не е най-пикантното. Сега ако някой от вас ми каже, че поне веднъж в живота си не се е питал какво е да продадеш душата си ... С една дума. Една-единствена дума. Отново подтикната от някой друг, Дориан продава душата си. Дори и без да разбере. Дориан Грей се превръща в нещо уникално. Идеалният образ на порока и копнежа.
И сега се чудя - кое е по-добре. Него ли да бъдеш или онзи, подтикнал всички събития ? Да, Хари. За мен той не е нищо повече от обикновен мъж. Мъж, който умее да омайва с думите си. Защо ? Просто е свикнал да мисли различно, да говори различно ... и той си позволява малки волности, но те далеч не достигат висините на тези, които подтиква. Въпросът е там, че той омайва с думи. Сладкодумник. Такъв омайник е, че няма нужда да е правил дори и половината от нещата, за които ти говори и все пак - може да те накара да ги направиш, внушавайки ти колко правилни и прекрасни са те. Съвестта му рядко се явява ... Да, въпросът е кой от двамата е по-вълнуващо да бъдеш.