Имам чувството, че ще пиша в тази тема много пъти, защото почти от всяка книга може да се извади поне един герой, който те грабва...
Следващите винаги са първите ми избори. Ще повторя някои от тези на Скарлет, но това само иде да покаже колко са забележителни.
Кларис Маклелън (451 градуса по Фаренхайт), защото е най-позитивното и очарователно същество, за което съм чела. Всяка нейна дума, макар и обикновена, звучи чудато, присъствието й носи топлота на книгата.
Елизабет Бенет (Гордост и предразсъдъци), защото е силна, горда, независима и умна; защото отказва да предаде себе си за общественото мнение; защото е надраснала възрастта си, но не е високомерна; защото е остроумна; защото е предана на себе си, на приятелите си, на мечтите си... Трябва ли да продължавам?
Скарлет О'Хара (Отнесени от вихъра), защото при Скарлет има една отлика с останалите героини, на които сме свикнали - тя не е надраснала детските си очаквания за света. Затова е капризна, кокетна и очаква всички да й се кланят. Въпреки това нейният герой постоянно търпи промяна, така че я виждаме и като зряла жена със силен, борбен дух, която не губи надежда, която въпреки това си остава Скарлет О'Хара, момичето от Юга, и във най-трудните й моменти можем да видим частица от онази глезла, с която се запознаваме най-напред. В Скарлет са събрани много от слабостите на женското (а цащо не и на човешкото като цяло?) сърце - тя е завижда и лицемерници, през повечето време е повърхността и често взима грешните решения, осъзнава властта си над мъжете и не се колебае да я използва. Затова и сблъсъкът й с Рет е като експлозия - той е единственият, който я вижда в пълнота, единственият, който може да я разбере и същевременно единственият, който може да й покаже каква е всъщност.
Неудачниците - Бил, Бевърли, Стан, Ричи, Еди, Бен (То), защото са толкова истински и са ми толкова близки - всеки по свой начин. Попринцип способността на Стивън Кинг да изгражда герой, които веднага обикваш, винаги ме е впечатлявала, но тук направо му разби. Четейки "То" преставам да съществувам тук и се пренасям там, в Дери, където децата се изправят срещу най-големите си страхове, но остават силни в приятелството и мечтите си. Най-удивителното е, че във всеки от тях намираш частица от себе си и дори от приятелите си, така че никога след това не можеш да ги забравиш.
Белатрикс Лестранж (Хари Потър), защото тя не е просто зла. Ако беше така нямаше да се различава много от другите смъртожадни. Бела е напълно отдадена на идеята си да служи на Черния лорд и то по най-добрия възможен начин, че изгубва себе си в този стремеж; стига до този етап, в който поставя идеала над всичко останало. Всъщност не, да се каже, че изгубва себе си е доста неправилно, по-скоро трансформира себе си в нуждата на идеала. Да, тя убива, да, тя изпитва удоволствие от това, но освен всичко друго, тя го смята за правилно. В това е цялата трагедия на персонажа й - нейното бъдеще е изцяло предначертано, защото е възпитана по начин, който изключва друга посока. Просто твърде рано свиква да смята чистокръвието за единствената възможност, така че от нейна гледна точка всичко, всичко, което върши е правилно и в името на каузата.
Малко се отнесох, май. Дори не съм сигурна дали съм изразила правилно това, което изпитвам към тези герои, но поне опитах. Пак ще пиша в темата след известно време, докато оформя следващата порция. (: