You are not connected. Please login or register

Жилището на Виери и Айзък

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Жилището на Виери и Айзък on Съб Юли 02, 2011 10:08 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Портиерът ме поздрави, когато влязох в сградата и аз му отвърнах с кимване. Асансьорът беше повреден, затова трябваше да се кача пеша до седмия етаж; когато си търсех жилище, се надявах да си намеря подходящо възможно най-високо. Няма по-приятно нещо от това да имаш гледка към живота на града от прозореца си; или с чаша вино в ръка да наблюдаваш как дъжда мокри улицата в самотните вечери... Да, определено исках такъв апартамент и го намерих.
Беше просторен и добре обзаведен. След няколко месеца работа върху него стана и уютен.
Изкачих последните стъпала, една поемайки си дъх. Докато търсех ключовете в дамската си чанта, си повтарях, че това се дължи на недоспиването ми напоследък, а не на цигарите. Съвсем скоро измъкнах това, което търсех и си отключих. Още незатворила вратата, побързах да събуя обувките на високи токове, като поставях всяка една внимателно на земята. Подпрях се с ръка на стената, а с другата започнах да разтривам дясното си ходило.
- Айзък? Айзък, тук ли си? - провикнах се, но не получих отговор. Явно беше излязъл.
След като повторих процедурата и с левия си крак, се насочих директно към стаята си. Разкопчах лятната рокля, която носех и я оставих да се свлече на пода, където я зарязах и продължих да се разхождам по бельо. Леглото ми беше неоправено - какъв позор, - а по стените имаше налепено какво ли не. Това беше някаква закъсняла тийнейджърска реакция, предполагам, защото в моето юношество баща ми ми забраняваше подобни волности.Тук, в Ренлоу, всичко ми беше позволено.
Върнах се в хола и пуснах телевизора; даваха "Казабланка". Не си спомнях кога за последно го гледах, затова (поради липсата на каквито и да е други занимания) отидох до кухнята за чипс и безалкохолно. Имах намерението да искарам един мързелив следобед, излегнала се на дивана.

Вижте профила на потребителя

2 Re: Жилището на Виери и Айзък on Нед Юли 03, 2011 5:31 pm

Не беше честно! И не говоря само за критицизма си, а за всичко. Да, абсолютно всичко! Нали знаете, има дни, в които ви се струва, че всичко върви с главата надолу. Ах, този Мърфи и неговите измислени закони! Ако имаше някой, който трябваше да поеме вината - това бе той. Аз да не би случайно да имам вина, че след три часа неумолим труд, листовете просто ей така изчезнаха?!? Не, разбира се. Затова бе виновен вятъра!
В главата ми се въртяха тези глупости, когато влезнах в сградата. Портиерът бе много любезен, както винаги, но не му обърнах внимание. Исках възможно най-скоро да се кача отгоре и да си го изкарам на някой невинен предмет, въпреки че бях сигурен, че както го бях подкарал, и него щях да изкарам виновен за някой мой неуспех. Явно това ми бе природен талант.
Тръгнах към асансьора. Натиснах копчето, но нищо не се случи. Ето ти още една изненада - развален е. Днес накрая ще избухна от изненади!
- И ти ли! - извиках ядосано. Кракът ми се блъсна във вратата му, което ми донесе още по-голямо болка. Супер! Какво остава сега ? ! Небето ли да падне?!?
Портиерът се появи иззад ъгъла. Не можех да преценя дали погледът му крие притеснение или просто объркване. И в двата случая не ми се слушаше. Взех, да поточния - празния, кафяв калъф от земята, където го бях захвърлил преди малко и тръгнах нагоре по стълбите. Седем етажа - сутрешна тренировка за едни и ежедневно мъчение за други. Но кой ли изобщо ни пита?
Когато се качих горе, свалих обувките си, метнах някъде калъфа и се запътих към кухнята. Кракът още болеше. Взех лед и тръгнах към хола. Седнах на обичайното си място, без да се замислям много и затворих очи. Поех си дълбоко въздух и на ум преброих до 30. Бяха прави - помагаше. Още бях ядосан, но не чак толкова колкото преди.
Чу се някакво шаване и аз инстинктивно хвърлих пакета с лед на някъде и бързо отворих очи. Мислех, че някоя змия е пропълзяла докато съм отварял вратата. Съседът ни имаше навика да оставя домашните си любимци да обикалят най-спокойно из апартаментът му. Това бе и причината защо не му ходех на гости.
Но сега не ставаше въпрос за змия. Е, зависи какво виждане имате за жените. Но в моя случай, не.
- Виери... изплаши ме. - отвърнах докато събирах парчетата лед от пода. Изглеждаше сякаш бе спала досега. Значи я бях събудил. - Извинявай, помислих, че си изчезнала на някъде.
Като събрах парчетата, ги оставих на масата и седнах до нея на дивана. Не можех да разбера дали е сърдита или това е от внезапното събуждане. Беше по бельо. Единственото, което й липсваше в момента бе розова пухена опашка.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Жилището на Виери и Айзък on Нед Юли 03, 2011 6:01 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Разтрих очите си и се протегнах. Дори не бях усетила кога съм задрямала. Каква ти дрямка – сигурно съм проспала половината ден; погледът ми още беше разфокусиран и щеше да е цяло чудо, ако успеех да разгадая циферблата на часовника. Мисълта ми течеше бавно, когато съм сънена, затова единственото, което ми мина пред ума беше: „Айзък. Вкъщи.” Трябваше да разтреса главата си, за да се избавя от глупавите мисли.
- Добро утро и благодаря за събуждането - казах, прозявайки се. - Ако не беше дошъл, щях да си остана в това положение до края на света или нещо подобно. И Боже, колко е студено. - Сама се подразних на сънения си говор; май щях да имам нужда от нещо за събуждане. - Каква е историята с леда? - попитах след малко, докато наблюдавах как Айзък събираха малките бляскави кубчета от пода.
Разбира се, можех да му помогна, но чувствах крайниците си вдървени и се надявах той да ми прости несъпричасността. Нещо подсъзнателно ме погъделичка, но аз не бях в състояние да разгадая съобщението, което вътрешното ми Аз ми изпращаше. Видях почти пълната си чаша и се пресегнах към нея. Тогава видях отражението си в нея и вероятно щях да се задавя, ако бях отпила. Погледнах надолу, за да се уверя. Да, да, сега си спомних за роклята, която все още лежеше на пода на стаята ми.
- Мамка му - казах. Надявах се, че Айзък няма да ме кара да се червя заради това още дълго време. - Май е късно да се правя на свенливата девица - отбелязах. - Извинявай за това. Трябваше да ми кажеш - засмях се, въпреки че усещах червенината по бузите си.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Жилището на Виери и Айзък on Нед Юли 03, 2011 7:11 pm

Ледът започна да се топи и бях принуден да го занеса до кухнята, или поне това, което бе останало от него. Взех си нов, защото болката още не бе преминала. Но поне вече бях добре. Лудостта ми бе притихнала и сега се чувствах съвсем спокоен. Относително казано, като се има предвид крака... В момента просто се радвах, че ми мина яда и не му обръщах много внимание.
- Вратата на асансьора застана на пътя ми. - поклатих глава. - Не мога да разбера защо все ти се местиш, а не тя? - беше абсурдно, но го мислех. Не говоря конкретно за вратата. Всеки път ти трябва да отстъпваш. - Другия път ще влезна с валяка. Да видим дали вратата ще изравнява мен със земята или обратно. - засмях се заговорнически. Исках да кажа, че... ох, добре де, за нея говорех. Съвсем се изгубих.
Виери посегна към чашата си, но изведнъж спря, виждайки отражението си в чашата. Исках да не се смея. Повярвайте ми, исках да мога да издържа петте секунди докато стигна коридора, но не можах да го спра.
- Не. Щях да изгубя насладата от момента, в който сама видя. - често, спирам! Наистина! Само още малко... - Хайде, не е толкова лошо. А пък и така ме вдъхновяваш за някой нов разказ. - намигнах й, скачайки светкавично от дивана. Изстрелях се към кухнята, защото знаех какво ще последва. Но за жалост смехът ми ме издаваше по целия път до там и нямаше да мога да се укрия, докато тя се успокои. Не беше трудно да си навлечеш нечий гняв. И аз наистина нямах това за цел, но не можех да издържа.

Вижте профила на потребителя

5 Re: Жилището на Виери и Айзък on Пон Юли 04, 2011 8:03 am

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Вече бях червена и от срам, и от ярост. Скочих на крака и изтичах в стаята си, намъквайки първото, което видя, а именно - одърпана, стара тениска и скучен, сив анцунг - дрехи, с които пресата би убила да ме види. Емоциите се отдръпваха от лицето ми и аз се усещах успокоена.
- Май ще ти прекъсна вдъхновението в този вид - подхвърлих, връщайки се обратно в хора - Или така ще ти е дори по-лесно - допълних и се засмях.
Около дивана имаше мокри петна, където ледът беше падал, и аз се стараех да ги заобиколя. Мразех чувството за ходилата ми по мокър килим. Всъщност забелязах това си раздразнение наскоро, което ме учуди. Вдигнах крака на дивана и ги свих към себе си, оставяйки достатъчно място за Айзък, ако смята да се върне.
- Какво правиш там? - викнах му. - Можеш да се връщаш. Няма да те тормозя... много.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Жилището на Виери и Айзък on Пон Юли 04, 2011 9:25 am

Бях гладен. В хладилника имаше само замразена храна, но и това ми щеше да ме засити. Взех някакъв пакет и го хвърлих на печката. Натиснах копчето и тръгнах към хола. Едва ли щеше да му отнеме много време да се сгрее. Хладилникът ни не беше от най-добрите.
- Разчитам на това! - седнах на дивана до нея и взех дистанционното от масата. - Казабланка, хм... - даваха финалните надписи. - Какво ще кажеш за някой филм на ужасите? Хайде, отдавна не сме гледали!
Докато я изчаквах да помисли над предложението ми, се върнах в кухнята, сложих храната на една по-голяма чиния и я оставих на масата в хола. След това отидох до прозорците и ги затъмних, като пуснах дебелите кафяви пердета, които попринцип дължахме навити нагоре. Но сега ни трябваше подходяща обстановка.
- Е, какво ще кажеш?

Вижте профила на потребителя

7 Re: Жилището на Виери и Айзък on Пон Юли 04, 2011 10:39 am

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Оглеждах предложението от всички страни, преди да взема околначетлно решение. Разбира се, че ми се гледаше филм, проблемът идваше с избирането на кой точно.
- Идеята е чудесна - казах. - Но ти избери кой. Знаеш какво става, когато дадеш на мен да взема решението.
Естествено, че знаеше. Три часа не ни мърдаха. Винаги беше по-добре да гледаме всичко, с което разполагаме, вместо да губя време в избори. Айзък щеше да се справи далеч по-добре и по-бързо от мен.
- Мисля, че ще имам нужда от още чипс - казах и станах, докато той приготвяше обстановката. Предпочитанията ми винаги клоняха първо към чипса, а не към пуканките, но вкъщи обикновено имаше и от двете именно за такива случаи, които не бяха рядкост. - Ще направя и пуканки - обявих, без да бъде нужно. Айзък не отговори, едва ли имаше нещо против, пък аз забелязах, че си беше приготвил по-сериозна храна.
Когато се върнах се двете купи, той вече беше готов. Седеше на дивана и ме чакаше.
- Какво избра? - попитах, но преди да ми отговори се сетих за една малка подробност. - Чакай, нещо за пиене! - По-добре беше да подготвим всичко отсега, отколкото по-късно да прекъсваме филма, а както всички знаем - тези моменти винаги се падаха на най-интересните части. - Какво искаш?

Вижте профила на потребителя

8 Re: Жилището на Виери и Айзък on Пон Юли 04, 2011 3:03 pm

Отидох до включения компютър и затърсих нещо на него. Нямах навика да записвам на дискове, а изглежда и Виери беше така, защото единствените, които се търкаляха наоколо бях празни. В този случай щяха да са ни от полза. Щом изберем, разбира се...
На компютъра имаше много филми. Повечето, от които, не гледани. Харесва ме си резюмето или опаковката и го теглим. После обаче виждаме друг някъде из каталога и решаваме него да гледаме пръв. След няколко дена се появяват още и още, докато стане така, че повечето, които имаме, си стоят само, за да пълнят паметта.
- Хей, имаме "Мълчанието на агнетата". - актьорът бе много добър. А за филма... той спада към колонката на не гледаните. Имах силен интерес, но не и времето, за да го изгледам. - "Писък", "Убийствен пъзел", "Последен изход"... - и така нататък, и така нататък. - Е, какво ще е? Ханибал Лектър или някой от другите?
Тя взе чипс и пуканки. Поне имахме с какво да потискаме страха. Попита и за пиене.
- Не знам. Каквото има. - наистина нямаше значение. Въпроса бе да отклониш вниманието си от екрана.

Вижте профила на потребителя

9 Re: Жилището на Виери и Айзък on Пон Юли 04, 2011 3:40 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Отидох в кухнята и отворих хладилника, за да измъкна двулитворото шише Кока-Кола. Замислих се за момент и извадих и Спрайт. За всеки случай. Алкохолът не беше опция, защото от опит знаех, че ще завърши зле. Върнах се и оставих шишетата острани на масата, като предупредих Айзък за тях, за да не ги бутне. Поставих чиста чаша пред него и взех една за себе си.
- Ханибал Лектър ми звучи добре - казах, залавяйки се за първата възможност, която погали любопитството ми. - Мисля, че съм готова. Можеш да го пускаш.
Настаних се на дивана, като разместих възглавничките така, че да ми е удобно. Взех купата с чипс в скута си и зачаках.
- Надявам се, че няма да имам много поводи да си изповръщам червата. Качественото сплашване винаги е хубаво, но не когато граничи с чиста гнусотия - мърморех, докато даваха кадрите, които рекламираха филмовото студио. Не продължих коментара си, просто защото нямаше смисъл да се самонавивам още преди да е започнал, пък и не бях сигурна дали Айзък ще понесе коментарите ми през самия филм, така че беше по-добре поне в началото да пазя тишина.

Вижте профила на потребителя

10 Re: Жилището на Виери и Айзък on Пон Юли 04, 2011 5:08 pm

При последният й коментар ми стана смешно. В резюмето на филма, който избрахме, пишеше, че Ханибал Лектър е канибал. Тъй че едва ли щеше да е един от най-приятните филми, които сме гледали. За всеки случай реших да дръпна чипсва и пуканките по-настрани. Чашите също. Нямаше да рискуваме.
Тя ме погледна объркана.
- Може и да съм пропуснал някой детайл. - завъртях очи, съвсем невинно. Погледнах към нея. Мисля, че бе на път да се разубеди и да пусне някоя комедия. - Спокойно, сигурен съм, че хората от 1991 не са прекалили с отвратителните сцени.
Не казах, че няма такива. Но нали за това бяха филмите в жанр "ужаси". Беше уникално как те държаха под пара през цялото време. Държиш този страх в себе си през цялото време и накрая, когато свърши, те е страх да прекосиш двете стаи, делящите от твоята.
Но имаше и хубава част. С тези филми идваха и идеите. И в момент се раждаше една такава в главата ми...

Вижте профила на потребителя

11 Re: Жилището на Виери и Айзък on Вто Юли 05, 2011 5:17 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Сгуших се във възглавниците.
- Надявам се - казах несигурно. - Guinea Pig е къде-къде по-рано, а все още ми се гади като си спомня. Но все едно, сега гледаме "Мълчанието на агнетата" - напомних си. - Антъни Хопкинс има много психарски поглед, но бих искала да се запозная с него. Един съвет от него би бил полезен за кариерата ми... Трябва да ми кажеш да млъкна, защото аз не мога да спра, а искам - промърморих накрая.
Айзък услужливо ми каза да млъквам. Аз послушно изпълних заповедта и се заглед в екрана. Джоди Фостър тичаше, облечена в нещо, което наподобяваше облеклото ми в момента. Не отворих дума обаче, защото реших, че ситуацията не е достатъчна за едно обещаваща шега; щях да изчакам по-подходящ момент.
На екрана Джоди Фостър вървеше по един коридор, подминавайки въоръжени мъже в униформи. Това ме подсети за едновремешната ми мечта да стана полицай или криминалист. Мечта, която не изтрая дълго, но аз защитавах с жар. Сега едва ли можех да изброя толкова положителни черти на професията, просто защото се чувствах удовлетворена от своята - всъщност обожавах своята, - но тогава нямаше кой да ми се противопостави. Най-страстен опонент беше баща ми, който стоварваше ръката си върху масата и с пиянски глас ми заявяваше, че мястото ми е в съдебната зала или в някой изискан офис на последния етаж на небостъргач. Сам не вярваше на думите си, защото аз никога не съм се стремяла към нещо подобно, но му доставаше удоволствие да спори с мен.
- О, ще върнеш ли малко, май изпуснах какво става.
Айзък ме стрелна с поглед и каза нещо в смисъл, че ако ще гледам, не трябва да се разсейвам.
- Да, да, знам, няма повече, обещавам - оправдах се и станах по-тиха от водата, след като той изпълни желанието ми.

Вижте профила на потребителя

12 Re: Жилището на Виери и Айзък on Сря Юли 06, 2011 4:29 pm

През цялото време си личеше, че Виери едвам се сдържаше да не проговори. Виждаше се в погледа й, в поведението й - стиснала здраво възглавницата, сякаш ще я възпре да наруши тишината - всичко. В началото реших да не обръщам внимание и да продължа да гледам. Работеше. Почти.
Когато дойде сцената, в която Антъни Хопкинс буквално отхапа лицето на един от пазачите му, не се сдържах да не погледна към Виери. Предполагам, че точно за такива сцени имаше предвид. Зачудих се дали е добре. Въпреки че по погледа й можех да позная, че иска да каже нещо, не можех да определя дали е отвратена от сцената или просто нещо не й харесва. Първото бе по-вероятно...
Преди малко ми бe хрумнала идеята да я изплаша по някое време на филма, но тъй като дойде канибалската част от него, реших, че ще е по-добре ако не го правя. Не се знаеше после какви идеи можеха да й дойдат и на нея. И повярвайте ми, когато човек иска да си отмъсти, става много изобретателен.
Тогава един спомен внезапно ме връхлетя. Бях на 10 или 11. Гледах онзи филм, в който се предаваше една касета. Хората я гледаха и след определеното време умираха. Не си спомням заглавието. Та, в онзи ден, точно когато звънна телефона на филма и моят домашен иззвъня. Отидох да проверя кой е, но единственото, което чух бе... "Седем дни". Тогава щях да си умра от страх. Но се оказа, че бе съседът ни. След това цяло лято мислех подходящ начин да му отмъстя за онази вечер. Психиката на едно 10-годишно дете не беше от най-здравите.
Накрая и аз не можах да издържа и се предадох.
- Добре, кажи си мнението! - свих рамене в знак на съгласие и изчаках да изкоментира случката.

Вижте профила на потребителя

13 Re: Жилището на Виери и Айзък on Чет Юли 07, 2011 3:14 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Ухилих се.
- Всъщност, филмът е доста добър. И ще останеш изненадан, като ти кажа, че тези сцени не са чак толкова отвратителни. А и реших да гледам нещата от друг ъгъл - в кариерата ми все някога ще се наложи да играя жертвата. Може да ми е от полза да гледам чуждото... гърчене - пошегувах се. - Но винаги ще предпочитам сцените без насилие, това е сигурно.
Филмът течеше и в момента беше достатъчно спокойно, та да се пресегна за чашата си с кола. Отпих напрегнато, защото имаше реална опастност да се залея, ако се уплаша. За мое щастие, нищо фрапиращо не се случи в следващата половин минута, така че утолих жаждата си без изненади. Изпитвах голяма наслада, гледайки филма, макар че сигурно не ми личеше. Не можех да изпадна в онова мълчаливо и замислено състояние, докато гледам, просто не можех. Но затова пък оценявах, когато видяното от мен си струва. Бях предан фен, наистина.
- Чилтън е отвратителен - отбелязах. - Иде ми да го фрасна с нещо.
- Не прекалявай с вълнението, харесвам телевизора ни - каза Айзък и стопи ентусиазма ми.
- Бъфало Бил е по-симпатичен от него - изразих негодуванието си от ужасния персонаж. Наистина беше противен и със съжаление си помислих, че дори познавам хора, които донякъде приличат на него. Сетих се отвратена за чистача в сградата, в която последно се явявах на прослушване - дебел, застаряваш мъж, който не забравяше да се оближе явно, когато покрай него минеше някоя актриса. Спомних си, че колкото и да бяхме притеснени и гледахме към другите с неприязън, заради конкурентния характер на момента, всяка бе изразила негодуванието си срещу подобно отношение.
На този свят имаше хора, които просто не заслужаваха да им се усмихнеш.

Вижте профила на потребителя

14 Re: Жилището на Виери и Айзък on Съб Юли 09, 2011 7:06 am

Обожавах страшни филми. И под страшни имам предвид тези, в които имаше писъци, кървища, молещи се хора. Когато можеш да усетиш това чувство на уплах, въпреки че знаеш, че това не е истина. Може би и затова в момента започваше да ми се доспива. Не намирах... тръпката на този жанр. Като сюжет е страхотен, актьорският състав също, но по-скоро би трябвало да спада към криминалните филми. Или тези от колонка "Психо"...
- Ханибал Лектър не е лош персонаж. Даже като се замислиш той само уби първия полицай и изяде лицето на другия... - свих рамене, в знак на раздразнение, че са го тикнали в толкова добре охраняван затвор и за какво? Нямаше причина.
Отне ми минута да разбера, че в момента аз бях този, който нарушава свещената тишина, идваща от филма. Виери се обади на няколко пъти, за да изкоментира случващото се, Кларис и накрая телефонното обаждане на Лектър. Странно този път това не ме дразнеше по никакъв начин и аз я оставих свободно да си се изкаже.
Когато филма свърши, изгасих телевизора и погледнах към масата. Храната си стоеше както в началото - непокътната - но с едно изключение - пуканките бяха изстинали. Пиенето компенсираше нашето не ядене.
Зачудих се какво да й предложа да правим, защото още не ми се спеше. Докато прибирах нещата от масата, се сетих.
- Искаш ли да играем на "истина или предизвикателство"? - тази игра винаги ми се струваше толкова весела, че съм забравил всичките излагащи неща, които ми се е налагало да правя.

Вижте профила на потребителя

15 Re: Жилището на Виери и Айзък on Пон Юли 11, 2011 7:06 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Филмът свърши и първото, което направих, бе да стана и да отнеса пуканките в кухнята. Миризмата им ме подлудяваше, изпращайки погрешни сигнали към стомаха ми. Докато се занимавах с отстраняването на неприятния аромат, Айзък предложи нещо, което ми навя лоши спомени от училище, особено онези моменти, които се случват винаги, когато приемеш "предизвикателството" в пълна стая с момчета.
Смръщих се при спомена, но пък тази игра винаги извикваше някаква тъмна страна у всеки, така че подвикнах:
- Разбира се, сега идвам.
Не смятах да поставям условия на играта, защото смисълът й се губеше. Макар че ми се искаше да кажа "без детинщини", добре разбирах, че именно те я правят толкова забавна и незабравима. Да, определено, нямаше да поставям условия.
Върнах се при него и отново се наместих на дивана. Обърнах се с лице към Айзък и присвих очи.
- Аз съм първа.
- Добре тогава. Истина или предизвикателство? - попита Айзък, както си му беше редът.
- Истина - отсякох. Винаги започвах с "истина", нещо като загрявка преди същинската част. Зачаках да измисли въпроса си, защото знаех, че най-добрите въпроси трябва да се обмислят хубаво.

Вижте профила на потребителя

16 Re: Жилището на Виери и Айзък on Сря Юли 13, 2011 6:11 pm

Бях подготвен за предизвикателство. Щях да я накарам да направи нещо гадно като за начало, а накрая да измие чиниите. Мразех да го правя. Тя също. Беше въпрос на време някой да го каже. Но тя избра истина. Добре де и до там щяхме да стигнем. Просто трябваше да имам малко търпение и скоро щеше да разкопава цветята наоколо, търсейки несъществуващи предмети. Може да се каже, че в тази игра мозъкът ми сякаш се пренастройваше на друга честота.
- Ами добре... - замислих се. Исках да е някой хубав въпрос. Нещо, което да я накара да се замисли преди да отговори. Но за това ми трябваше повече време, а щях да я отегча, ако продължавах да се мотая. Затова изстрелях първото нещо, което ми бе дошло на ум. - Представи си, че си Джак от "Титаник". Говоря за последната сцена когато корабът потъна и те намериха вратата или там каквото беше онова. Въпросът ми е следният - ако ти бе на негово място, щеше ли да дадеш на Роуз да се качи на вратата, за да не измръзне, въпреки че ти ще умреш от студ само след секунди?
Както казах, не бях добър в бързите въпроси и накрая ми идваше нещо глупаво на ум като това. Но какво пък. В най-лошият случай щеше да се сбие с Кейт Уинслет и накрая, и двете да потънат.

Вижте профила на потребителя

17 Re: Жилището на Виери и Айзък on Нед Юли 31, 2011 10:06 am

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Запалих си цигара и си придадох замислено изражение, макар че знаех вече знаех отговора. Нямаше да звучи добре, ако го кажеш на някоя пресконферениция (макар че предпочитах да съм честна), но тук, в собственото ми жилище имах най-голяма свобода.
- Не, едва ли щях да си отстъпя мястото. Звучи гадно, но е така.
Не вярвах в тази любов от телевизията, а още по-малко, че човек е способен чак на такава саможертва. Инстинктът за самосъхранение и вроденият човешки егоизъм са неща, с които любовта не може да се пребори. Погледнах към Айзък през цигарения дим - не изглеждаше особено изненадан от отговора ми.
- Да знаеш, че няма да те спася, ако стане наводнение - ухили се.
- Не разчитам - отвърна Айзък и аз хвърлих една възглавничка по него.
- Хайде, твой ред е. Истината или предизвикателство?

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите