You are not connected. Please login or register

Starbucks Coffee

Иди на страница : Previous  1, 2

Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1 Starbucks Coffee on Пет Юли 01, 2011 4:52 pm

First topic message reminder :


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

26 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 9:59 am

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Различните звуци от крачки се преплитаха и образуваха нещо, като кошер с оранжеви, сини, виолетови и какви ли не пчели, с изключение на жълти. Вик съвсем истинно искаше да изкрещи, докато желанието да си купи тапи за уши от близкия павилион нарастваше с всяка секунда. В този случай определено пръстите в ушите нямаха да окажат никакво влияние на шумът, който съвсем ловко и безметежно се промъкваше всячески в ушите на руснака, като необезпокояван от нищо и никой му бъркаше в мозъка. Не му ли стигаше това, че цяла нощ не беше спал, а сега и трябваше да излиза навън специално за да пие истинско кафе, защото другаде предлагат все изплюто такова. Какъв късмет...А всъщност късметът не съществуваше, поне не и в живота на Виктор. По дяволите за къде ли бързаха толкова хората? Не можеха ли да вървят нормално? Не стигаше и това, а скоро започнаха и да се бутан в Севченков, сякаш бе просто едно нематериално съзнание, или с други думи - обикновен невидим призрак.
- Кафе..Едно кафе. - поръча синеокия млад мъж, но когато се осъзна, разбра че всъщност не е стигнал до павилиона за кафе, а до някаква разпродажба на бельо. Колко очарователно. Изглежда наистина бе в отчайващо положение, щом се излагаше така да си поръчва кафе от магазин за бельо.
Връщайки се към правилния път, Вик изпусна спонтанно няколко псувни на руски език, докато най-накрая не достигна заветната си цел.
- Кафе, моля..Просто едно кафе. - едва продума и опита да задържи очите си отворени за по-дълго време, през което да се убеди, че вече е на правилното място.

Вижте профила на потребителя

27 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 10:30 am

Телефонът ми отново иззвъня, вибрирайки в десния джоб на дънките ми. По дяволите! Започвах да се ядосвам. Извадих го и погледнах дисплея, макар че нямаше нужда, за да разбера кой се обажда. Арън. Отново. Нека подчертая - отново! Този човек започваше да ме плаши. Пълна откачалка. Или ми е доста запален фен, макар да се съмнявах, или чисто и просто не си беше наред. Бях го засичала няколко пъти пред апартамента си, тогава си мислех, че живее в същия блок като мен, нищо странно. Но започнах да го виждам навсякъде. В мола, в парка, навсякъде. Бях сигурна, че ме следеше. За щастие не ме е заговарял. Като си помисля, какво може да измисли болният му мозък, направо настръхвах. Откакто намери телефонният ми номер, неизвестно как, непрекъснато ми звънеше. Макар красноречивият СМС, който му бях изпратила след първите три позвънявания, той не се беше отказал. А и както изглеждаше, нямаше да го направи скоро.
Не издържах, за това му вдигнах.
- Виж, ако още веднъж ме потърсиш по телефона, ще те намеря и ще те накарам да го изядеш! - заплаших.
Той просто се разсмя, сякаш всичко за него беше игра. Ха, може и така да е. И затвори.
Туко-що пристигнала в "Starbucks Coffee", най-доброто място в града, от където можеш да получиш истинско, качествено кафе, ядосана се приближих до кошчето за боклук и хвърлих вътре телефона без да се замисля. Наредих се на опашката, точно зад някакво момче горе/долу на моята възраст, оглеждайки се да не би Арън да изскочи от някъде с глупавата си и едновременно плашешта усмивка на лице.

Вижте профила на потребителя

28 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 10:58 am

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Продавачът на кафе изглеждаше смаян от положението, или по-точно състоянието, в което Вик се намираше и затова трябваше поне в продължение на пет минути да го пита дали е добре и дали трябва да извика бърза помощ. Идеята му всъщност от части не беше лоша, с изключение на важния факт колко много Виктор мразеше линейките и болниците. Да, дори и да бе на крачка от смъртта, пак нямаше да стъпи в такова нещо. А и отдавна де изгубил вяра на докторите. Но както и да е. Принципно той беше мъж, който умее да се грижи за себе си, въпреки че сега въобще не изглеждаше по този начин. Но това се дължеше единствено на ужасния му недостиг на време за сън, както си личеше по бледите черни кръгове под сините му очи. Просто не можеше да намери време да се грижи за себе си, при положение, че постоянно скачаше от едно място на друго, а дори не играеше ролята на Супермен или Спайдърмен, а може и Батман... както си изберете.
- благодаря. - измърмори Вик на продавача, който най-после му подаде дълго чаканото истинско кафе. Виктор се сети, че трябва да плати и започна демонстративно да пребърква джобовете си, за да открие въпросната си кредитна карта, която носеше винаги със себе си - дори в тоалетната.
Но нещо не му се получаваше и руснакът започва бавно да губи надежда, че денят му ще сатен по-розов. Вместо това изглежда ставаше по-сив.
- Проклятие! - изруга на висок тон, което ясно подчерта иначе почти незабележимия му руски акцент. Какво щеше да прави сега? Дори нямаше пари да си плати проклетото кафе.

Вижте профила на потребителя

29 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 11:31 am

Свалих от рамо дамската си чанта, която ми беше подарък от Ника и макар да не ми харесваше особено, продължавах да я нося насам-натам със себе си. Разкопчах ципа и забърках с ръка, търсейки малкото черно портмоне, готова да платя, когато дойдеше моят ред. В чантата беше истински ужас. Бях понесла толкова много неща - нищо чудно че тежеше толкова, сякаш я бях напълнила с камъни - че беше просто невъзможно да се намери нещо. Идеше ми да изсипя всичко на земята и поне малко да я приведа в ред. А фактът, че имаше изненадващо толкова много хора, които без да се притесняват се ръчкаха и блъскаха един в друг, не ми помагаше особено. Въздъхнах. Нямах търпение да се измъкна от тук.
- Проклятие! - изруга някой.
Вдигнах глава, сякаш аз бях виновната. Момчето пред мен, чието лице дори не можех да видя, претърсваше дънките си, очевидно търсейки парите си, за да плати на продавача на касата. Изражението ми стана още по-сурово, защото и без това имах чувството, че хората се влачеха, ами, сега и това. Изпъшках. По принцип съм по-дружелюбна и мила с останалите, но ако не съм в настроение - както сега - не ви трябва да се навъртате около мен.
Сетих се, че имам някакви дребни в задния си джоб, рестото останало от последния магазин, който бях посетила, и бръкнах, за да ги извадя. Нямах намерение да чакам повече, затова минах напред, стараейки се да не избутам момчето, и заявих на продавача:
- Капучино с две сметни и едно захарче - сложих парите на плота пред себе си. - Ще платя и неговото - посочих кафето на непознатото момче до мен.

Вижте профила на потребителя

30 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 12:05 pm

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Хубавото да си свои води е, че си имаш предостатъчно привилегии, предимства и възможности за измъкване от всякакви ситуации и такива мити работи. Но отидеш ли на непознато място, там всичко се обръща на 180 градуса, включая изцяло целия ти живо и ежедневие. Разбира се, някой ден все ще му свикнеш, но дотогава всичко ще ти изглежда, като пълен ад под небето.
И докато си мислеше, че няма как да се окаже по-прецакан,живота му поднесе на тепсия точно обратното твърдение, когато от някъде се появи момиче, което плати и неговото кафе. Какво? Какъв беше този абсурд? Кой плаща кафето на непознат? За нормално ли го считаха тук, за някаква странна проява на благородство? Даже и така да бе, за Вик направо си значеше "Потъни в земята от срам, че момиче ти плаща сметката", при това не говорихме за какво да е, а за Едно Кафе. Акцентирайки на израза "Едно Кафе", да уточним, че си беше далеч по-срамно да не си носиш дребни, при положение, че си дошъл специално, за да си купиш кафе. Всичко това в комплект значеше нещо повече от пълен позор за Виктор, тъй като той бе от особено гордите руснаци, така че вероятно в момента му идеше да се застреля с ловджийската пушка на прадядо му.
След като сметката вече бе платена и той излезе само привидно чист от цялата работа, вътрешно продължаваше да се разкъсва и да си повтаря, че е голям идиот, но това бяха само детайлни подробности в изцяло прецакания ден на един бодигард. А като си представеше, че в момента не бе нает от никой, всичко му се струваше все по-сиво, че още малко би могъл да бъде напълно черноглед.
Напълно безмълвно, дори непоглеждайки към девойката, която бе платила поради една или друга причина, Вик просто се пресегна и взе кафето, което по право не му принадлежеше, след което се дръпна настрани, някак успявайки да пробие уникалната редица от хора, заобикаляща го от всичките му страни. Вече чувствайки от части чистия въздух на откритото пространство, синеокият се обърна отново към опашката и зачака да мерне особата, на която се предполагаше, че трябва да благодари...само дето дори си нямаше и на представа как изглежда тя, а вероятно и с нея беше същото. И ако на това не му се вика сомнамбулизъм, то здраве му кажи. Определено нещастното кафе в ръцете на Виктор нямаше особено да спомогне за пълното му разбуждане, камо ли да разведри малко умопомрачителните му мисли.

Вижте профила на потребителя

31 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 1:08 pm

Касиерът, без да каже каквото и да е било, се отдалечи, за да донесе поръчката ми. Непознатото момче също не продума. Не че го бях направила само за да получа едно "благодаря". Може би изглеждаше странно отстрани, дори може да ме е помислил за луда. Изникваш от някъде си и плащаш кафето на непознат без изобщо да знаеш какъв може да се окаже той, дори и не го поглеждаш. Но в момента, очевидно не можех да мисля адекватно, просто исках да придвижа нещата по-бързо, за да се измъкна от тук, и се бях намесила. Честно казано не ми пукаше особено за мнението на другите, така че просто изчаках капучиното си без да се притеснявам от каквото и да е било.
А какво се очакваше да правя после? Вече се притеснявах да се разхождам сама по улиците. Дори в собствения си дом не можех да се прибера спокойно. Не и ако бях сама. И всичко това заради този проклет идиот, Арън. И какво, трябваше да се въоръжа, с бухалка за бейзбол примерно, за да мога да се чувствам спокойна ли?! Не, вероятно трябваше да отида в полицията. Никога не ми е минавало през ума мисълта за телохранител. Да, актриса съм, но не толкова известна. Даже въобще. Така че никога не ми се е налагало да мисля, за такива предпазни мярки.
- Заповядайте, госпожице - каза дружелюбно продавачът, остави чашата с капучиното пред мен, взе парите от плота и след секунда/две ми върна рестото.
Не казах нищо, но се насилих да му се усмихна в отговор. Взех чашата си и се опитах да си пробия път през навалицата от хора, все още блъскайки се само и само за да си вземат кафе. Чак сега осъзнах, че непознатото момче, чието кафе бях платила, вече беше изчезнало от мястото си.
И точно преди да се измъкна, някакъв идиот ме изблъска грубо без да се извини и аз загубих равновесие. Ама разбира се. Оставаше само да се изръся по дупе пред всички. Но успях да се задържа на крака - Слава Богу! -, изругавайки на ум и се отдалечих.

Вижте профила на потребителя

32 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 1:40 pm

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
В последно време Вик се питаше защо толкова мрази навалиците, след като самата му професия до ден днешен го заставяше да търпи цяла партида от луди фенове и тем подобни. Ала нищо чудно, че от както дойде тук намрази това нещо, защото в Европа нещата не стояха точно така, както тук. Когато прибавяш и фактите - финансови проблеми, безработица и такива, ти иде направо да зарежеш всичко и да поемеш семейния бизнес на мъртвия си баща, от който уж си се отрекъл отдавна. И реално колкото и неморално и немислимо да беше, Вик не мислеше като себе си, тъй като някъде дълбоко из мислите му летеше възможността да се превърне в част от руската мафия. Нещата стояха много просто, оставаше му единствено да си каже "ще го направя" и винаги можеше да си пробие път в тези срещи, особено ако поискаше подкуп за някоя известна личност, колкото да има начален капитал, за да блесне бързо в мафиотските среди. И без друго му се носеше слава на хладнокръвен убиец, ако не бе изчезнал от Русия сто процента щяха да го напишат за убиец на собствения си баща, но...това си беше част от минали семейни драми, за които Вик никак не искаше да си спомня. Но лошото в случая бе едно - дори да бе забравил за миналото си, то все още не го бе забравило и дори самият той си го знаеше. Имаше доста хора, които го преследваха и биха дали мило и драго да му отрежат някой крайник, който след това да краси колекцията им. Но черния хумор настрана, сега вик реално се нуждаеше от работа, преди да от банката официално да са му изпратили документ, оповестяващ, че все още не си е платил вноската за къщата, в която без друго рядко имаше време да стъпи. Разбира се сега му се отдаваше идеалната възможност, след като снощи последната му надежда го бе "изритала", само дето нямаше пари дори да си плати таксито. Ама че жалко подобие на пародия бе това, в което живеем днес.
- Страхотно...Изгубих последната си кредитна карта, а дори скоро няма да получа друга...Какво да правя? - краткия му монолог завърши с един наистина добър въпрос, за който обаче нямаше отговор. И въпреки това гордо продължи да го търси.
Сещайки се отново за моментната си задача, синеокия млад мъж се заоглежда наоколо, прилагайки в сила своята фотографска памет, присъща на един бодигард. И ето, че я зърна - без съмнение беше същото момиче. Не че бе видял как изглежда, но с периферното си зрение бе забелязал точния цвят и форма на косата й...пък и освен това тя държеше капучино. Не би трябвало да е съвпадение, нали?
Без да се чуди и мае повече, руснакът дотича до въпросната особа, която не му изглеждаше особено координирана, но поне не страдаше от безсъние, като него.
- Извинявам се. Вие ли бяхте момичето "Ще платя и неговото"? - запита по малко нестандартен начин, гледайки я право в очите. Колкото и проницателен да бе по принцип, в момента едва ги държеше отворени, но нямаше намерението да се излага пред нея отново, нито да буди съжаление. Ако въпросната персона се окажеше същата, за която я мислеше, разбира се.

Вижте профила на потребителя

33 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 2:36 pm

Стоях изправена близо до някаква пейка, която впрочем беше свободна, с капучиното в ръка. Чудех се какво да правя. Да се прибера, или да продължавам да се мотая по улиците, убивайки времето. Божее, никога не съм имала по-скучен ден. А да не говорим, че и не ми вървеше. Сякаш всичко беше против мен, а аз не можех да направя нищо. Дори капучиното не беше наред, беше много сладко. Да не би да съм пропуснала да кажа едно захарче? Не, нали? По дяволите, толкова ли е трудно да се направи едно проклето капучино!
Точно когато се запътих към кошчето за боклук, решена да се отърва от капучиното и разочарована, че дори това дребно нещо не бе изпълнено както трябва, нечий глас ме спря.
- Извинете..
Разпознах гласът. Принадлежеше на непознатото момче от преди малко. Бях с гръб към него, все още не можех да го видя, но се завъртях и вече освен звук, имах и картина. Беше малко по-висок от мен, със руса коса и сини очи, гледащи право в моите.
- Вие ли бяхте момичето "Ще платя и неговото"? - попита ме той. В гласът му макар и много леко, се усещаше руски акцент.
За миг забравих, че се предполагаше да му отговоря. Премигнах.
- Ъъ, да - отвърнах простичко и замълчах.
Не ми изглеждаше много доволен, сякаш бях направила нещо нередно.

П.П: Сори, че се забавих, а пък е толкова кратко.

Вижте профила на потребителя

34 Re: Starbucks Coffee on Чет Авг 18, 2011 4:13 pm

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
На това му се викаше добра памет. И въпреки,че не искаше да си го признае и нямаше такова намерение, все пак във вените на Вик течеха всички изострени качества, присъщи за един мафиот. С изключение на желанието да е такъв, разбира се. Напоследък обаче както споменахме, наистина обмисля и този вариант. Освен ако не се решеше да се обади на Брай, но гордостта му надали позволяваше да иска материални блага точно от него, въпреки че нямаше нищо лошо. И все пак...отлагаше ли отлагаше да се срещне очи в очи със стария си приятел. При това винаги с мисли от рода на „Не, някой друг път, сега е зает с работа“. Което впрочем не бе особено грешно, тъй като при последния им телефонен разговор, Брай бе споменал, че ще участва в кастинг за нов проект. Да, нямаше смисъл да го разстройва и товари със совите лични и позорни проблеми, при положение, че сега трябваше да е по-концентриран от всякога.
Внезапно Вик разтресе леко рамене, опитвайки се да прогони придошлата вълна от мисли, които бяха незначителни в момента и да се върне напълно в настоящето, където даже бе заговорил момиче.
- Хъм, Аз съм Виктор, по професия бодигард, на твоите услуги. - представянето му незнайно как се оказа прекалено странно за някой, от който се очакваше само едно изфъфлено „благодаря“ и нищо повече. Но все едно. Дори да бе прекалил с началната информация, или да бе казал твърде много...не го интересуваше. Нали по принцип все правеше обратното на това, което мислеше? В главата му се въртеше само да й благодари и да се върне съм своя сомнамбулизъм и кофеиново натравяне, но...противоречащо на това, синеокия руснак най-спокойно се представи, сякаш декламира любимото си стихче и подаде ръка на отсрещната блондинка, която имаше наистина...странен поглед. Не знаеше какво го чака сега, дори не можеше да предположи, а това не бе типично за неговата прозорливост. Явно губеше част от полезните си качества, по време на сумнамбулство.

Вижте профила на потребителя

35 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 3:26 pm

След успехът на „Улици студени ,като Чикаго”, популярността
ми нарасна главоломно.Вече не можех да изляза дори,за сладолед,без някой да се
провикне „Елиза,вижте това там е Елиза” и всички се обръщаха.Не че не ме
ласкаеше подобно отношение,напротив,но понякога феновете ми бяха твърде
дръзки,вече не можех да отида свободно никъде ,без да бъда разпозната и
наобиколена от фенове.Винаги съм смятала дегизирането за смешно и ненужно ,но
напоследък се убедих колко всъщност ,беше необходимо.Последният път,кат бях на
дискотека,един мъж очевидно подпийнал се приближи ,до мен и започна грубо,да ме
закача,трябваше да впрегна целият си самоконтрол,да не му изпея една песен.Да
точно на него исках ,макар,че знаех,какъв ще е резултата.Всячески контролирах
своите способности,за да минавам за човек,но ми беше трудно ,когато явно ме
провокираха.Достигнах до решението ,че ми трябва бодигард,някой който да
ограничи достъпа на феновете ми ,до мен.Обадих се в най-добрата агенция ,от там
обещаха да ми съдействат.Надявах се да не ми пратят,някой пенсионер,предпочитах
младо момче ,което да е навсякъде с мен.Обадих се на един от мениджърите ,той
като разбра за кой става въпрос,ме каза ,че ми бил голям фен,че го яд ,че
накрая не сме се останали с Джак ,беше невероятно мил и ми обеща един от
вай-добрите в бранша.Трябваше да го изпрати ,възможно най-скоро ,но се оказа че
момчето,което се казва Виктор ,се намира в кафе „Starbucks” ,казах ,че аз
ще отида ,да се запознаем ,без това не бях пила кафе още.Стигнах с такси ,доста бързо. Влязох,оглеждайки се за него,имах примерно
описание и уверението ,че няма начин да го сбъркам.Започнах да оглеждам ,масите
,отначало не го видях,но после погледът ми се спря,на младо привлекателно
момче,да трябваше да е той иначе щях,да изляза пълна глупачка.Отидох към него .
- Виктор ?-запитах с надежда,че не съм сбъркала.


_________________




Облечена така :
Spoiler:




Вижте профила на потребителя

36 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 3:57 pm

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Както и да е..Както и да е, нали? Нямаше никакво значение. Напоследък дори това, че някои особи можеха да го зяпат без отговор, не можа да учуди Вик по никакъв начин. Той бързо се отдръпна настрани от безмълвното момиче, с което така и не бе имал "честта" да се запознае, след което съвсем внезапно се осова в неволен сблъсък с някакво напълно непознато лице.
- ...-беше първото му реагиране, преди да измърмори просто "Извинете" и да потърси място, където нямаше подобна блъсканица или поне имаше вероятност да стъпва малко по-свободно.
Накрая русокоското се спря до съседното кафене, където имаше свободна маса ,а един прилежно разпънат голям чадър с рекламен кино-надпис, спускаше благоговеещата си сянка в радиус от няколко метра. И така руснакът се настани удобно на един от сенчестите столове, наредени около малката кръгла масичка. Тъкмо мислеше да приближи спокойно чашата кафе до устните си, когато някой не промълви нещо.
- Виктор? - внезапното изречение, съдържащо изцяло неговото собствено име меко казано успя да го стресне, но въпреки това Севченков запази своето привидно самообладание, подпирайки с брадичка ръба на чашата си, за да не я разлее. Все още недоумяваше кой случаен минувач от женски пол би знаел именно неговото име, а и мисълта да е някоя бивша, проследила го от Унгария го ужасяваше...В края на краищата, когато разбра, че няма нищо съществено, което би могъл да изгуби, младежът леко вдигна поглед, докато не застави ясно сините си очи да фокусиран отсрещната фигура. И най-добрия вариант се оказа верен, слава на вселената! Реално Виктор виждаше тази девойка за първи път в живота си, което може би също бе крайно подозрително...но нали важното в случая бе, че не е никой от Унгария? И все пак за какъв дявол го наричаше по име?
- А Вие сте? - докато се осъзнае напълно, Вик вече бе отговорил на особата до неговия стол и макар да не го гризене някакво искрено изопачено любопитство, все още се чудеше от къде ли можеше да изгрее слънцето..освен от изток, както бе общоприето.

Вижте профила на потребителя

37 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 4:39 pm

Като ,че ли го стреснах ,така появявайки се от нищото ,кой знае,какво си беше помислил,може би трябваше да започна от начало.Свалих очилата си и се вгледах в него ,беше млад,може би прекалено,но на лицето му бе изписан опит,което ме наведе на мисълта,че все пак ,съм го избрала правилно.Той ме гледаше безмълвно ,как го оглеждах,изведнъж се осъзнах.Точно тогава дойде при мен сервитьорката
- О ,г-це Даймънт,толкова се радвам да ви видя на живо-каза тя ,а аз и се усмихнах.Беше ме разпознала ,но за първи път,не ме наричаха Елиза с името на героинята ми ,нито беше груба,а съвсем приятелски настроена ,беше редно да и кажа нещо,друго освен поръчката си.
- Благодаря-смотолевих,не исках никой друг да ни чуе.
- Какво да бъде за вас мис ?
- Едно черно кафе,без захар-казах ,като побързах ,да я разкарам,после се обърнах към Виктор,който ми бе задал въпрос.
- Аз съм Александра Даймънт,говорих с шефа ви,той трябва да ми е съобщил,че си търся бодигард,препоръча вас Виктор,за това знам името ви.-Говорех му на вие и въпреки това ,използвах малкото му име,беше малко странно.
- Надявах се ,да се съгласите ,ще ви плащам колкото кажете ,ваше задължение ще е да сте навсякъде с мен ,когато има някакво мероприятие или изява.Когато съм инкогнито ,ще сте свободен.Мога да ви платя веднага-усмихнах се.надявах се да се съгласи,беше млад и силен и определено всяваше респект,щеше да ме пази.


ПП Аз излизам за малко в 21 и малко ще съм пак на линия и ще пиша.


_________________




Облечена така :
Spoiler:




Вижте профила на потребителя

38 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 6:05 pm

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Чашата кафе бързо успя да се върне обратно върху кръглата масичка, където бе далеч по -безопасно, отколкото в ръцете на Виктор. разбира се това не се дължеше на факт,че някои руснаци имаха наистина буен нрав, а просто на друг факт, че в момента положението на русокосия бе като някоя изненадваща сцена от филм, където се предполагаше, че героя или си е забравил сценария, или остава някак изненадан от развитието на собствения си персонаж. Но както и да е, нали? Вик, както всеки друг себеуважаващ се бодигард, не биваше да напряга твърде много мисълта си в жалки и напълно безполезни опити да изкопчи нещо умно и логично свързано от нея. Това бе нещо прекалено трудно, в което дори да бяха вложени неимоверни усилия, си беше просто мисия обречена на вечен провал.
- Мда, разбира се..Разбирам. Значи сте някоя известна личност, така де - знаменитост, нашумяла около последните си изяви? Като започнахме темата, тук феновете са наистина бурни и преувеличени, нали? - тъй като не му идваше нищо интересно на ума, пасващо на разговор с бъдещата му шефка, Вик реши просто да импровизира, използвайки извънредно малко време, за да осмисля думите си. Все пак доказано бе, че бодигардите не обичаха, а и от тях никога не се бе очаквало да мислят кой знае колко и да са с кой знае колко висок коефициент на интелигентност...особено в полу-будно състояние, в каквото се намираше русокосия телохранител. Така че в крайна сметка това му служеше напълно, като оправдание за леко несвързаната мисъл и бавното смилане на речта на младата дама,която искаше да го наеме. И всъщност, ако бедният човек го бе осъзнал, щеше вече да скача от радост и разбира се да е предотвратил грешката, да не отвърне нищо на предложението за аванса, от който реално отчаяно се нуждаеше, в предвид факта, че нямаше с какво да плати, за да стигне до вкъщи.

Вижте профила на потребителя

39 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 7:19 pm

- Нещо такова-отговорих,не можех да си представя ,че не само не знаеше коя съм ,но и че явно не беше гледал филма ,с който нашумях.
- Да феновете могат да бъдат доста крайни и задушаващи в обичта си ,а и не всички са приятелски настроени,така ,че наиситна се нуждая от бодигард-усмихнах му се.Точно тогава донесоха ѝ моето кафе ,от бих глътката черно блаженство с наслада,която очевидно се изписа на лицето ми.Но в час като този се нуждаех ,от тази глътка ,спешно .Почти цялата нощ ,бях на снимки ,което беше свързано с другата ми професия на модел и беше не по-малко изтощително от репетициите за филм.Май имах нужна от малко почивка.Погледнах го той ,не пиеше от кафето си ,само подържа чашата си и я остави ,да не би да мислеше ,че ще си глътна бързо кафето и ще хукна някъде ?
- Пий,спокойно ,не бързам за никъде-казах изведнъж ,забравяйки културната форма на разговор,с която бяхме почнали.Вече преминала тази граница добавих :
- Ще ми бъде приятно ,ако си говорим на малки имена ,но не ме наричай Александра ,прекалено дълго е ,Алекс или Санди ,е по-добре,какво ще кажеш Виктор ?-усмихнах се.


_________________




Облечена така :
Spoiler:




Вижте профила на потребителя

40 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 7:52 pm

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Вик стоеше на стола си, като позата му от преди малко не се бе променила и с милиметър. Просто му беше наистина трудно. Трудно да остави очите си отворени, както и да запамети всички думи, които излитаха от устата на новия му шеф. Да не говорим, че най-трудната задача в случая бе да асимилира казаното му от г-ца Даймънт, която буквално имаше дарбата да изрече толкова много неща за толкова отрицателен период от време. Та дамата направо счупи всеки един рекорд по най-разговорлива актриса за 2011 година, която Виктор въобще беше срещал.А той наистина бе срещал доста актриси, къде къде по-мълчаливи и мятащи зловещи погледи...и сега му бе изключително странно да приеме, че пред него стои една напълно различна по характер особа. Ако разбира се, не играеше някаква роля дори когато не бе на кастинг за роля или на снимачната площадка. Не му изглеждаше така, но просто трябваше да отбележим факта, че имаше и такива, които рядко можеха да бъдат себе си..и поради някаква ирония на съдбата самият Виктор попадаше точно в тази категория. Но не поради някакво високомерие или опит да си играе на "лошо момче", а просто защото някои фактори в живота му се бяха отразили дотолкова и на самия него, че с времето успяваха д изменят цялата същност на Севченков и той в крайна сметка да изгуби своето истинско Аз, някъде из отминалите времена.
- Всъщност, мисля, че аз съм този който бърза. И като заговорихме по тази тема, преди малко не споменахте ли нещо за аванс или предварително плащане на известна сума? - внезапно се обади русокосия мъж и леко приглади русолявата си косица м една наистина инетресна за видя си линия. Сега вече започваше заприлича на онзи Виктор, който уж се интересуваше единствено от материалните блага, които всъщност представляваха кажи речи цялото му съществуване напоследък и дори в момента това дали ще се прибере вкъщи зависеше отново от онези зелени книжни неща, които всички толкова много обичаха. За Севченков обаче, в интерес на истината те не бяха нищо повече, освен нещо, от което той се нуждаеше, за д поддържа нормалното си ежедневие и начин на живот. Никога не се бе впечатлявал нито от аромата, нит от вид напарите. макар и всички външни лица да си мислеха точно обратното. Разбира се, в сравнение с това, което бе отвътре, държанието на Вик си беше буквално ужасно дръзко и небрежно, като младежът от руски произход можеше винаги, когато поиска, да заобиколи съвсем спокойно дадена тема или въпрос... който за събеседника му може би бе по-важен, отколкото си мислеше.
- Колкото до това как ще ви наричам..Въпреки, че сте мой шеф, мисля,че е редно аз да реша този въпрос..Така че, за поддържане на нивото личен бодигард - шеф, моето обръщение към вас ще бъде "г-це Даймънт", освен ако вие не проявите някакъв по-голям интерес към мен в личен план, че да има основателна причина този подход в общуването да отпадне. - добави Вик напълно изчерпателно и твърдо, а на лицето му се изписа една странна комбинация, която можехме спокойно да назовем сериозна усмивка. Сините му очи се отделиха от тези на дамата и той подхвана своята чаша кафе, след което съвсем умишлено и демонстративно изпразни съдържанието й почти на екс.

Вижте профила на потребителя

41 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 8:14 pm

Думите му ме оставиха безмълвна ,което беше нещо забележително.Аз винаги имах какво да кажа,но не и сега .Отказваше да ме нарича ,по малко име,освен ако …Точно това ако ме накара да се засмея,което може би не беше много учтиво ,но в този момент така разкарвах насъбралото се напрежение от себе си.
- Чакай малко нищо не съм казала за в личен план,макар,че да си призная ми хващаш окото-казах отново през смях.
- Не не се подигравам ,но не мислиш ли,че си малко дързък ?-погледнах го ,беше по –интересна личност ,от колкото си го представях.
- Повечето работодатели,биха се отказали,именно заради тази дързост,но знаеш ли Виктор,аз ценя тези качества ,хубаво казвай ми както пожелаеш,а сега ми кажи колко всъщност искаш,като начало и колко ще ти е месечната заплата ?-Да си дойдем на думата и двамата знаехме ,какво най-вече го интересува
- А може би предпочиташ,да ти плащам всяка седмица или в края на всеки ден.За мен няма значение,само си кажи цената и аз ще я платя.-Исках го твърде много ,беше дързък и арогантен,а това нещо възбуждаше желанието ми ,именно той да е мой телохранител.Той изпи кафето си почти на екс,може би го притеснявах,да понякога бях по-директна от колкото се очаква от дама,но това се дължеше на буйния темперамент на милата ми майчица,който бях наследила.Отпих втора глътка от кафето и се насладих отново на сладкия му аромат и горчивият му вкус,бавно ,но сигурно посоката на разговора и черната течност,събуждаха заспалите ми сетива.


_________________




Облечена така :
Spoiler:




Вижте профила на потребителя

42 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 8:46 pm

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Значи г-ца Даймънт наистина бе открила нещо положително у Виктор? Тази мисъл, внезапно изникнала в глава на младоликия бодигард, внезапно го изби на натурален и съвсем непринуден смях. Но за да не обиди своя нов шеф, той леко го подтисна, затова външно смехът се изля под под формата на широка усмивка, която след част от секундата премина в категория "самодоволно подсмихване". По принцип Вик лесно можеше да накара всяка една жена да съжалява,че е избрала именно него за компания, при това го правеше съвсем несъзнателно, но очевидно това не оказваше някакво въздействие върху текущата му опонентка. А това наистина предизвикваше странен вътрешен пристъп, съдържащ се главно в прикрито удовлетворение, че все пак на тази земя съществуваше дама, която да намира арогантното и дръзко поведение на един мъж за нещо привлекателно. Всичко ставаше все по-забавно.
- Простете за прямотата ми, г-це Даймънт, но смятам, че поведението ви в момента не подхожда на една знаменитост. Думите ви прозвучаха, сякаш демонстративно се предлагате. Нека ви дам един полезен съвет - проявете малко самостоятелен избор и убедителност. Никога не казвайте "Кажи цената и аз ще платя", така лекомислено, защото всеки мъж би могъл да се възползва. Все пак кой шеф ще рече на подчинения си "Кажи колко искаш да ти платя?"..Не ви ли се струва,ако не смешно, то поне неестествено? Вие също сте шеф - дръжте се, като такъв. - след цялото това поучително слово, на лицето на Виктор изгря една топла и прилежна усмивка, пригодена точно за такива моменти. Май сериозно имаше на какво да научи своята шефка, която приличаше по-скоро на някоя наивна принцеса от приказка на "Дисни", отколкото на зряла актриса от някоя сериозна продукция. Това разбира се, не бе нито комплимент, нито обида, просто странстващи мисли в главицата на русокосия мъж. Пък и от части това правеше нещата по-интересни, нали? Въпреки, че най-вероятно всеки оммент отсрещната персона щеше да се разгневи и да му зашлеви поне едната буза, той винаги бе подготвен за подобна реакция и не му пукаше особено. От друга страна пък си мислеше, че тази работа само щеше да му усложни живота, но пък..парите спешно му трябваха. За къде беше, след като дори нямаше с какво да си плати таксито? Което го навеждаше и на мисълта, че преспокойно може да извърви няколко километра пеша. Не би било от голямо значение за един бодигард, нали?

Вижте профила на потребителя

43 Re: Starbucks Coffee on Пет Авг 19, 2011 10:30 pm

Сега ме и поучаваше ,това момче,нямаше ,никаква мярка.Май сега разбирах колко всъщност е независим,от хорското мнение,всеки друг би го уволнил,за дръзките думи,особено като каза ,че му звучи все едно се предлагам.Но пък беше откровен ,може би аз прекалявах или той виждаше така нещата.
- Извинявай не исках да те обидя,не съм целяла да прозвучи,все едно те купувам,не нужно да реагираш по този начин.-казах малко троснато.Беше ужасно дразнещ ,но по един очарователен начин.
- Този разговор,повече ми прилича,като за по чашка ,а не за чаша кафе-засмях се.
- Бих те поканила,но уви още нямам собствено жилище ,а съквартирантката ми ,може да има против,да водя мъже –казах много значително ,нямаше значение ,че не става въпрос за нещо различно от професионални отношения ,можеше Анета ,да има против.А аз живеех при нея и бях длъжна да се съобразявам с правилата на домът ѝ.
- Но пък ,ако искаш тази нощ ,пак съм на дискотека ,може да дойдеш ,разбира се не официално-дали не бях твърде директна,той точно преди малко каза че му звуча все едно се предлагам ,да това определено нямаше да му промени мнението,но допирът с мъжете ми беше оскъден ,заради същността ми,бях опасна за самото им съществуване.
После се сетих,за последните му думи ,щом той не искаше да си каже цената ,щях да я определя аз
- 10 000 ,месечно устройва ли те Виктор ?-погледнах го право в очите ,видях как нещо просветна в тях ,но бе само за секунда и после изчезна ,дали сумата му допадна или го обидих съвсем,не знаех как вървят тарифите на бодигардовете ,за това поисках,тази малка помощ от него ,но той ми каза да се оправям сама.Отместих погледа си ,да не би пак да стане неудобно,аз можех да го гледам ,но явно него това го притесняваше ,допих си кафето.
- Е,ако те устройва,аз съм готова да си тръгнем.-казах с усмивка.Извиках сервитьорката и погасих цялата сметка ,дано това не го обидеше ,беше просто жест,към бъдещ служител,но някои мъже се обиждаха от подобни "жестове" от жените.


_________________




Облечена така :
Spoiler:




Вижте профила на потребителя

44 Re: Starbucks Coffee on Съб Авг 20, 2011 6:09 am

Виктор Севченков

avatar
I'm your fighter - warrior
Вик само стоеше и чакаше момента в който ясно ще му бъде заявено, че не става за работата или нещо от сорта. Но този оммент така и не настъпи. И все пак накрая сатна ясно, че г-ца Даймънт го бе наела съвсем безпрекословно, което може би трябваше да прави истинска чест на русокоското или нещо от сорта. Въпреки това той някак си не успя да се затрогне от цялата ситуация, което най-вероятно се дължеше единствено на непреодолимия факт, че младия мъж спешно се нуждаеше от един наистина здрав сън. Да, след него вече спокойно можеше да се залови с оправянето на каквото трябва, но в момента дори нямаше силата да се засмее както подобава за един руснак. Чувстваше се буквално, като някой тинейджър, препил с уиски и водка миналата вечер и осъмнал в някой бар чак го сутринта. Ех, спомени. Разбира се времето след това, което обикновено напълно ти се губи, не бе особено приятно, тъй като се прекарваше в несвързани монолози, връщане на изпитото в някое тоалетно казанче и напълно неадекватно положение, с привкус на ужасен махмурлук. Всичко това за щастие вече бе отминала фаза в живота на Виктор, макар и все още да бе едва на двадесет и три, което никак не му пречеше да се върне към сатрите навици. Обаче не само изключително отговорната му работа, бе причина да не го прави, а и Севченков просто бе решил за себе си, че всичко свършва след завършването му на гимназията и така реално сатна. От тогава в интерес на истината, руснакът не бе стъпвал в дискотека за друго, освен това да охранява някоя знаменитост в странните й състояния на духа. И такива мити работи.. Иначе бе естествено през свободните си вечери да вкуси от любимото си червено вино у дома, или ад посети някой по-близък бар за няколко водки. Но нищо повече. Не бе от онези персони, дето си търсеха романтични преживявания по такива места.
- Значи най-сетне се разбрахме... - смотолеви внезапно синеокият мъж, въздъхвайки някак отегчено, с мотиви на облекчение. След това просто бръкна в левия си джоб и изкара от там малко листче, а от вътрешния край на ризата си една джобна химикалка. Написа някакви числа върху бялата леко смачкотена хартийка и отново вдигна поглед към новия си шеф. Не знаеше какво ще го очаква от тук нататък, но и не искаше да мисли за това, поне не преди да се наспи.
- Надявам се, че днес нямате никакви изяви,тъй като смятам да се прибера вкъщи за малко. Смятам официално да работя за вас..от утре. Така че ако имате нужда от мен, може да ми се обадите, г-це Даймънт. - и след деловите думи, той вяло се усмихна, подавайки й листа с написания си телефонен номер. След това прибра малката химикалка на мястото й.
- Мисля, че уточнихме детайлите, а ако трябва да подписвам някакви документи, просто ми ги пратете на емайла, който можете да вземете от мениджъра ми. - завърши мъжът и се изправи от стола, влагайки последните си сили. Огледа масата с престорено небрежен поглед и най-спокойно грабна банкнотата, стояща отгоре, която се предполагаше, че служи за плащане на сметката. След това се обърна към шефката си и се усмихна съвсем невинно.
- А и ще взема това..разходи по таксито. До скоро виждане, г-це Даймънт. - продума Вик и й помаха с ръката, приютила банкнотата. Сетне се придвижи възможно най-бързо до първото свободно такси и заръча на шофьора да тръгва...

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите