You are not connected. Please login or register

Кино "Parade"

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Кино "Parade" on Пет Юли 01, 2011 4:45 pm


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

2 Re: Кино "Parade" on Пет Авг 19, 2011 5:46 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Свечеряваше се и тя нямаше какво да прави. Затова просто се облече и излезе. Имаше няколко възможности пред себе си, но избра по-тривиалната - отдавна не бе посещавала каквито и да е прожекции, а беше чула, че правят месец на ретро киното. В сегашната ситуация, това й изглеждаше напълно приемлива опция.
Нахлупила ниско шапка с козирка, тя се качи в таксито и каза на шофьора къде иска да отиде. Не че беше от "големите звезди", но лесно можеше да се намери някой, който да те познае от екрана, а тя нямаше настроение за въпроси от това "Вие да не сте Виери Айрис?".
Оказа се обаче, че все пак не всичко ще мине по план. Разгледа критично програмата и установи, че филмите, които би искала да гледа са или минали, или ги даваха в момента. Накрая се спря на "Някои го предпочитат горещо", но до прожекцията имаше цял час, затова тя просто запали цигара, след като прибра билета в джоба си, за да не го изгуби.
Свечеряваше се - докато филма свърши щеше да е прекалено късно, но и спокойно по улиците. Обмисляше варианта да се прибере пеша, вместо да си хване такси, както на идване. Всъщност обмисляше много неща - какво да яде за вечеря, какво да прави след вечеря, да си ляга ли въобще? Беше един от онези моменти, в който искаш да направиш нещо различно, но не знаеш какво и това само ти убива ентусиазма.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Кино "Parade" on Пет Авг 19, 2011 6:46 pm

Ден след кастинга, Браян вече бе останал съвсем без никаква работа и дори момент като този, вместо да върши нещо полезно вкъщи, той в пълен контраст и противоречие със самия себе си, свободно крачеше по улиците на Ренлоу. Странно защо, но никога не бе от хората, или по-точно актьорите, които полагат неимоверни усилия за репетиции, още преди да е станало ясно, дали изобщо ще бъдат избрани за въпросната роля. А до съобщението за избраниците имаше още цели два дни, така че Брай напълно бе изгонил параноята и сега, съвсем равнодушно се бе запътил към киното. Просто ей така, без точно установена причина. Вероятно му се искаше да си направи една уютна кино-вечер или нещо такова..и той не знаеше. Важното бе, че все пак краката го отведоха в киното. Влизайки в голямото фоайе, високата му фигура запристъпва напред, спирайки се до касата с разсеян поглед. Изглеждаше, сякаш далеч не бе тук, а и реално умът и съзнанието му витаеха къде ли не. Несъзнателно Барй бе поставил ръката си върху полираното дърво и се бе втренчил в обслужващата дама зад стъклото, с някак странно очаквателен поглед, сякаш вече е изявил желанието си и до сега е трябвало да му бъде откликнато.
- Както желаете, господине? - попита го жената и го изгледа доста въпросително, вероятно чудейки се не само на погледа му. Гласът й най-после накара Браян да влезе в близка с тялото си кондиция и той с леко неловко изражение се прокашля леко, сваляйки заплашителната си ръка от полирания плот.
- Ами...Не знам. Каквото и да е. - отвърна някак вяло, като самият той вътрешно не успя да повярва, че е възможно да каже нещо такова, като накрая заключи, че е чул погрешно собствените си думи.
- Моля? - някак смутено попита жената, която съвсем с правото си недоумяваше какви ги говори въпросния човек от дургата страна на стъклото и дали въобще се изявяваше, като "клиент" в момента.
- Просто ми дайте билет за следващата продукция, моля. - накрая отсече младият мъж и кимна към временната си събеседница, за да потвърди, че това е последното му решение.
- Заповядайте. "Някои го предпочитат горещо" започва след 35 минути в зала номер четири. - обясни със всичките му подробности, както подобава за един продавач на билети, след което подаде някак предпазливо билета към непознатия.
- Благодаря. - отвърна автоматично Брай, като плати за билета и побърза да се отдалечи от касата. Жената бе споменала,че до прожекцията има още зели 35 минути, така че на Брай не му оставаше нищо друго, освен да странства из голямото фоайе, борейки се да върне мислите си на място. Спомни си, че някъде наблизо бе виждал една особено интересна картина, която сама по себе си у навяваше разни носталгични спомени за миналото...и тъй като явно бе в кондиция да мисли за това, реши да я зърне отново. сякаш наистина го искаше. След няколко обиколки на ъглите, Браян най-сетне я намери. Бе окачена точно до директния вход към залите за прожекции.Синеокият мъж се спря на мястото си, съзерцавайки изображението. В един миг очите му се присвиха, сякаш бяха доловили страничен детайл, който до сега чудно защо не бяха забелязали. Иреално на картината, на заден план ясно се виждаха мъж и жена, които бях в пози подходящи за семейна свада. И това беше детайлът, който накара Брай дълго да се взира в същата картина, някак отнесен в спомени от миналото.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Кино "Parade" on Нед Авг 21, 2011 5:31 pm

Виери Айрис

avatar
girl, interrupted
Първата цигара бе последвана от втора, а вниманието й се бе прехвърлило върху група деца, играещи си на отсрещния тротоар. Групата им наброяваше двуцифрено число и ако можеше да прецени правилно - възрастта лавираше от пет-шест до дванадесет. В играта беше включена топка и разбира се, не липсваха препирни. От пръв поглед беше ясно кой е лидерът на групата - високо, русо момче с тъмна кожа. Виери я досмеша, когато видя как всички се обръщат към него за подкрепа или когато не са сигурни в думите си. Това й навя мисли за приятелите от далечното и не чак толкова минало.
После обаче децата станаха твърде шумни; по онзи начин, предизвикващ незабавна мигрена, затова влезе в киното. Достатъчно врява за днес. Погледна часовника си и установи, че има още време, след това провери дали билетът е в нея. За всеки случай, не, че имаше къде да иде.
Можеше да си вземе пуканки и кола като нормалните хора, но в момента се чувстваше сита, че да се тъпче с пуканки, а беше прекалено рано за кола - щеше да я излочи още преди прожекцията да е започнала и после щеше да се чуди къде да търси тоалетна, без да губи ценно време (и сцени от филма). Я по-добре да изчака, докато не дойде време да влезе в салона.
Помота се във фоайето като се оглеждаше любопитно към посетителите. Далеч не беше толкова пълно, колкото и се искаше да бъде, но може би причината беше в по-късния час. Имаше предимно тийнейджъри и хора на възраст от двадесет до тридесет и пет, категорията, в която тя попадаше. Единствената двойка пенсионери се открояваше лесно; прошарените им коси и уморени погледи свидетелстваха за броя години, които са изживели. Виери се усмихна насреща им и те отвърнаха на усмивката й.
Тя продължи да се разхожда безцелно, с ръце в джобовете. Погледът й току бе привлечен от някаква картина, но тя беше прекалено далеч, за да добие ясна представа какво е изобразено на нея, а любопитството я загриза. Пред нея обаче стоеше някакъв мъж, а Виери не искаше да седят пред нея със сериозни физиономии като че ли са в галерията. Изведнъж си представи как всеки прави своя високопарен коментар относно цветовата гама, образите и така нататък и замалко да прихне.
Приближи се още малко и изведнъж вече не й беше толкова весело. Очите й се вкопчиха в гърба на мъжа, а в стомаха й нещо се сви. Да, имаше нещо познато, сигурна беше - в начинът, по който стоеше, по който бе навел главата си... Тя запристъпва бавно към него, а мислите се блъскаха в главата й като впримчени мухи. Как се предполагаше, че трябва да се държи в този момент? Десетките героини, които бе изиграла и от които би могла да почерпи вдъхновение, мълчаха.
- Браян? - възкликна тя, когато застана съвсем близо до него и вече бе почти сигурна, че да, това е той, колко странно.

Вижте профила на потребителя

5 Re: Кино "Parade" on Пон Авг 22, 2011 8:28 am

За огромната и дълга концентрация, която Брай влагаше в картината пред себе си, всеки би могъл да каже, че сякаш наистина настойчиво се опитваше да прочете мислите на изрисуваните индивиди. Но уви, те мълчаха, не казваха нищо. Но въпреки това в един момент, само за част от секундата, през главата на русокосия мъж премина историята на тази картина. Той видя художника, не много висок, кокалест и с почти опадала коса. Изглежда беше тежко болен, което си личеше от тъмните кръгове под очите му, които пък непримиримо опитваха да различат отделните цветови гами. Четката на моменти силно се разтреперваше в ръката му, но той така и не се отказа, сякаш бе вложил или искаше да вложи оставащия си живот тази, може би последна картина. Ето защо изглеждаше някак тъжна...
- Браян? - гласът първо прозвуча в мислите му и мъжът си помисли, че му се е причуло, или това е просто поредната халюцинация на съзнанието му. Да, това не бе първия път път, в който чува гласът й да мълви името му. Всъщност, дори не можеше да с каже вече кой път е, тъй като никой не се бе заел с трудната задача да ги брои. Брай остана на мястото си, а от гърдите му изникна една тежка въздишка, сякаш с неизказано слово, отправено към безмълвната картина насреща му. Не знаеше защо продължава да мисли за сложното минало, за въпросната раздяла..не бе приятно. За никой не би било.
"По дяволите, на ударен ли с правиш?" - в главата на актьора обаче, засияха нечии бурни и объркани мисли, една от които бе придружена точно с това невярващо ахване, което буквално го стресна. Особено след като за първи път видя лицето й така ярко в съзнанието си. Не, нямаше как да бъде просто халюцинация.
Браян се извърна, все още съпровождан от моментния шок, а очите му придобиха формата на пържени яйца.
- О..това си..ти?! - дори не бе сигурен в казаното, а и не знаеше кака трябваше да звучи. Съобщение? Въпрос? Възклицание? Беше твърде объркан, за да се изкаже нормално, затова най-вероятно в този момент приличаше на някой едва сричащ първолак..Той, какъв срам. Май трябваше да й се сърди за това, че бе така нелюбезна и трябваше да го стряска по подобен начин. Защо ли вечно трябваше да долавя мислите й, макар да не бе концентриран и да не искаше да знае какво е в главицата й? Защо постоянно ставаше по този начин? Сякаш имаше толкова силна връзка с нея, че да...Не, какво, какъв абсурд?! Нямаше подобни небивалици.
Несъзнателно Браян заклати глава, а след като разкара разните немислими възможности, отново върна сините си очи върху нея. Лицето й...в името на всичко свято, не бе забравил дори една чера от него. Всичко беше там - в главата му, при това до най-дребната и болезнена възможност. Дори трапчинките, когато се усмихнеше, въпреки, че скоро не я би виждал усмихната, не че имаше толкова окга да я види.
- Е..Не си се променила, но предполагам и аз не съм.. - започна да дрънка разни празни убеждения в напълно излишни неща, както всеки път, щом си глътнеше цялата точна и праволинейна граматика, която му бе истински нужна, аз да говори нормални неща. и в момент, като този разбира се, само че нея вечно я нямаше.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите