Смазващата тишина у дома убиваше всичките ми писателски напъни, затова без да се замислям грабнах ключовете си и излязох. Преди това напъхах в чантата си един комплект химикалки и достатъчно бели листа, че да напиша цял роман. Нямаше как да помъкна пишещата машина с мен, затова трябваше да импровизирам, а и отдавна не бях писал така, затова изпитвах приятна възбуда от предстоящата работа.
Нямах кола, защото шофьорските ми умения, макар да бяха сравнително добри, вървяха в комплект с вродена разсеяност, която понякога биваше замествана от изключителна невротичност, така че за благото на американския гражданин, се лишавах от удобството да карам каквото и да било, различно от колело. Не го имах за проблем обаче - вървенето ми доставяше удоволствие, а и не ме лишаваше от възможността да наблюдавам света около себе си и да черпя идеи от него.
Имах ясна представа къде искам да отида, затова се насочих направо към парка с езерото Лайънъл, което ми беше фаворит от всички природни забележителности на Ренлоу. Кипеше от живот, но по онзи вглъбен начин, присъщ на парковете. Вървях близо двайсетина минути, докато стигна желаната дестинация. Забелязах, че днес има повече представители на най-малката възрастова група от обикновено и се опитах да се сетя дали няма някакъв празник или нещо подобно. Паметта ми или беше прекалено слаба, или наистина нямаше нищо, но така или иначе мен не ме бъркаше особено.
Затърсих удобно място с очи, но като че ли всички пейки бяха заети. Тъй като не изпитвах кой знае каква загриженост за дрехите си, се настаних в подножието на една плачеща върба, която сякаш само мен чакаше. Облегнах се на ствола й, доволен от мястото, което съм открил. Оставих чантата до себе си и извадих листовете и чак сега разбрах, че не съм си взел нищо, на което да си подложа. Започнах да се въртя и да опитвам различни пози, но каквото и да направех химикалката рано или късно пробиваше хартията, която аз правех на топка и ядно прибирах в чантата си. Опитах се да се подпра на коляно, но и от това нищо не излезе.
Отново се огледах, търсейки подходящо място, където да се преместя, макар че вече бях одобрил настоящото.