Renllow
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

You are not connected. Please login or register

Езерото Лайънъл

5 posters

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1Езерото Лайънъл Empty Езерото Лайънъл Пет Юли 01, 2011 4:43 pm

The Director

The Director
Admin

Езерото Лайънъл F8cbf6cf5dc4491eaf1a04bc4645f0a1-d3k0wx9_large

2Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 02, 2011 1:15 pm

Саманта Дейвис

Саманта Дейвис
Most talanted writer

Минаваше 6 сутринта и се подготвях за ежедневния крос. Слънцето се бе показало на хоризонта и осветяваше целия град. Направих си обичайната закуска от препечена филийка пълнозърнест хляб, пържен бекон, една чаша сок и един портокал. След като се нахраних, оставих мръсните съдове на масата и наредих на икономката – Мария да почисти апартамента. Облякох подходящи дрехи за тежък и изморителен ден, пъхнах телефона си и още няколко неща в една малка чанта. Излязох от апартамента си и се отпраяви към паркинга, където бе паркирано любимия ми Mini Cooper. Настаних се удобно на шофьорксата седалка, форсирах двигателя и се отправи към центъра. Карах сравнително бавно, имайки предвид трафика тук и след около 15 минути паркирах на 1 пресечка от парка. Излязох от колата, взех чантата ми, и лаптопа от задната седалка, където го бях зарязала вчера, и тръгнах към парка . Вятъра раздухваше кестенявата ми коса, а слънцето я караше да блести в различни нюанси.
Седнах на една пейка, включих компютъра, и започнах да пиша в блога си. Навсякъде тичаха малки деца с радостни усмивки. Чудех се какво са публикувам днес в блога, нямах точно определена затова бе много трудно... Явно пак музата ми се бе изпарила...

3Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 02, 2011 1:33 pm

Тобаяс Гасп

Тобаяс Гасп
paperback writer

Смазващата тишина у дома убиваше всичките ми писателски напъни, затова без да се замислям грабнах ключовете си и излязох. Преди това напъхах в чантата си един комплект химикалки и достатъчно бели листа, че да напиша цял роман. Нямаше как да помъкна пишещата машина с мен, затова трябваше да импровизирам, а и отдавна не бях писал така, затова изпитвах приятна възбуда от предстоящата работа.
Нямах кола, защото шофьорските ми умения, макар да бяха сравнително добри, вървяха в комплект с вродена разсеяност, която понякога биваше замествана от изключителна невротичност, така че за благото на американския гражданин, се лишавах от удобството да карам каквото и да било, различно от колело. Не го имах за проблем обаче - вървенето ми доставяше удоволствие, а и не ме лишаваше от възможността да наблюдавам света около себе си и да черпя идеи от него.
Имах ясна представа къде искам да отида, затова се насочих направо към парка с езерото Лайънъл, което ми беше фаворит от всички природни забележителности на Ренлоу. Кипеше от живот, но по онзи вглъбен начин, присъщ на парковете. Вървях близо двайсетина минути, докато стигна желаната дестинация. Забелязах, че днес има повече представители на най-малката възрастова група от обикновено и се опитах да се сетя дали няма някакъв празник или нещо подобно. Паметта ми или беше прекалено слаба, или наистина нямаше нищо, но така или иначе мен не ме бъркаше особено.
Затърсих удобно място с очи, но като че ли всички пейки бяха заети. Тъй като не изпитвах кой знае каква загриженост за дрехите си, се настаних в подножието на една плачеща върба, която сякаш само мен чакаше. Облегнах се на ствола й, доволен от мястото, което съм открил. Оставих чантата до себе си и извадих листовете и чак сега разбрах, че не съм си взел нищо, на което да си подложа. Започнах да се въртя и да опитвам различни пози, но каквото и да направех химикалката рано или късно пробиваше хартията, която аз правех на топка и ядно прибирах в чантата си. Опитах се да се подпра на коляно, но и от това нищо не излезе.
Отново се огледах, търсейки подходящо място, където да се преместя, макар че вече бях одобрил настоящото.

4Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 02, 2011 2:06 pm

Саманта Дейвис

Саманта Дейвис
Most talanted writer

Тъкмо когато бях нахвърляла основните идеи относно статията, лаптопа ми реши да ме информира, че е останал без батерия... Знаех си аз, че ще ме предаде, когато най много имам нужда от него. Запаметих черновата, и започнах да мисля за друг начин, който би могъл да ми помогне да довърша статията...
Загледах се в децата, и как те не биха могли да ми помогнат с моята творческа криза..
Езерото бе невероятно по това време на годината.. Цялото искреше и слънчевите лъчи се къпеха в него.. Изпитвах някакво обаяние от него и от върбите около него.. Излъчваха някакъв неповторимо настроение, което караше всеки наоколо да засияе.. В същия момент ми се прииска да се топна в топлата вода, и да забравя за глупавата статия..
Станах от пейката и тръгнах към Лайънъл. Вятъра раздуха косата ми и ме лъхна приятни мирис на прясно окосена трева, свежа роса и горски цветя.. Имах нужда от това. Наистина ми подейства невероятно..
Както си ходих в права линия, или може би не, залитнах и паднах.. Вероятно се бях спънала в нещо.. По дяволите, все на мен се случват такива неща.. Бях се озовала в краката на мъж в разцвета на силите си.. Изглеждаше наистина добре..
Опитах се да се изправя, но все още равновесието ми не се бе възвърнало..
- Извинете, добре ли сте? - попитах аз, искрено надявайки се да не съм събрала погледите на целия парк, и да не съм станала за присмех на всички.

5Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 02, 2011 2:39 pm

Тобаяс Гасп

Тобаяс Гасп
paperback writer

Бях започнал да се отказвам. Изглежда днес нямаше да мога да пиша. Трябваше да разчитам на паметта си да запамети всичко, което умът ми раждаше в този и всеки следващ момент, но не се надявах операцията да е успешна. Всяко едно разсейване, връщаше информацията в начално положение, което обикновено се ограничаваше в няколко нахвърлени думи. Твърде често, разчитайки именно на своята памет, изгубвах ценни идеи сред потока от ежедневни мисли и проблеми.
Бях започнал да подреждам листовете в стройна купчинка, преди да ги прибера в чантата си, когато някой буквално мина през мен. Неочакваността на случката ме накара да захвърля листовете, така че те се разлетяха наоколо ми и започнаха да кацат триумфално на зеленета трева.
Вдигнах поглед, за да видя кой наруши спокойствието ми по такъв брутален начин и срещнах погледа на младо момиче, което ме попита дали съм добре.
- Да, да - побързах да я уверя.
Изправих се бързо и й помогнах да се закрепи на краката си. - Ами вие? Сигурна ли сте, че не се наранихте или нещо такова?
Чух шумоленето на листовете зад себе си и промърморих "по дяволите" под нос, така че тя да не ме чуе. Преди да успее да ми отговори, добавих:
- Знаете, вие помислете добре дали всичко по тялото ви си е на мястото и в изправност, докато аз си събера... работата. - Допълних, запъвайки се на последната дума. Купчина бели листа определено не говореха добре за мен като творец. Предполагам, че вече трябваше да са гъсто изписани и от двете страни... Добре де, преувеличавам. Но липсата на активност от страна на въображението ми, ме ядосваше. Оставих я, надявайки се да не изглеждам прекалено груб и нетактичен и се заех да събирам разпиления материал.




6Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Нед Юли 03, 2011 3:06 pm

Саманта Дейвис

Саманта Дейвис
Most talanted writer

Леко се успокоих, като видях че не съм създала суматоха из парка,но в същото време се ядосах че съм разрушила спокойството на някой напълно непознат.. Как е възможно да съм чак толкова некординирана..
- Нека ви помогна - предложих аз, и се заех със събирането на листата. По тях се виждаха леки дупчици от силен натиск с химикал.. Събрах десетина листа на купчинка и му ги подадох - Заповядайте..
Възнамерявах да стана и да си тръгна със сведена глава, но сърце не ми даваше, да се изнижа, без да се реванширам на горкия човек..
- Да знаете, че съм ви длъжница.. - казах аз, обмисляйки идеята да напиша кратка статия за него, и по скоро за добротата му - Искам да ви се реванширам по някакъв начин..

7Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Нед Юли 03, 2011 6:15 pm

Тобаяс Гасп

Тобаяс Гасп
paperback writer

Поех листовете и ги напъхах обратно в чантата си. обърнах се към нея и се усмихнах. Тя ми предложи да се реваншира, а моят закърнял откъм разговори с момичета мозък не измисли нищо подходящо, затова заложих на нормалната любезност.
- Като начало да минем на "ти" - предложих. - Аз съм Тоби - представих се и подадох ръката си.
Мисля, че идеята ми за работа отдавна бе отишла по дяволите, затова можех да разнообразя ежедневието си с ново познанство. В момента, в който взех това решение, сякаш можех да чуя задкулисните аплаузи на невидимата публика. Дори се ядосах малко на себе си, задето продължавах да мисля "сценарийно", когато не трябва, а когато имах нужда от това - внезапно "пресъхвах". Не се заблуждавах, че съм единственият с такъв проблем, но пък самото осъзнаване на този факт, ме изпълваше с гняв.
Цялата тази драма се случваше някъде дълбоко в мен и едва ли се бе изписала на лицето ми (макар че и тази възможност съществуваше), затова положих усилие да потуша вътрешния огън, за да не проваля и сведващата част от деня си.

8Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Пон Юли 04, 2011 5:30 pm

Саманта Дейвис

Саманта Дейвис
Most talanted writer

Тоби.. хм... интересно име..
- Здрасти Тоби, приятно ми е - усмихнах се, стараейки се руменина да не плъзне по бузите ми - аз съм Сам, момичето което наруши блаженото ти спокойство с не много триумфиращо падение.
Засмях се.. Отдавна не се бях запознавала с нови хора, а Тоби изглеждаше като интересна личност.. Човек който си струва да бъде опознат.
- Как мога да ти помогна? - искрено се надявах да не ме е намразил още от първия момент.. Изглеждаше така старателен в начинанието си.. - Нали не прекъснах нещо важно?
Как може да създавам толкова лошо първо впечатление..


p.s Извинявай за закъснението, и за късия пост.. уморена съм, цял ден бях навън, и в момента се нуждая само от дрямка..

9Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Вто Юли 05, 2011 6:31 pm

Тобаяс Гасп

Тобаяс Гасп
paperback writer

Настоих вътрешната си честота на режим "нов контакт" и вкарах в паметта си името на Сам. Попринцип помнех лесно имена и лица, така че не вярвах да имам проблем и с нейното.
- Всъщност не - отвърнах на последния й въпрос. - Опитвах се да работя, но така или иначе нищо не се получаваше.
Разперих ръце, за да покажа, че съм се предал и тя няма вина за творческата дупка, в която бях изпаднал.
Така или иначе наоколо нямаше свободно място, а не ми се искаше да се затварям отново в задушно помещение, затова предложих единственото, което ми хрумна.
- Можеш да се присъединиш към моето... - Ръката ми описа дъга около мен, за да илюстрира липсата на каквато и да е човешка или животинска единица, което правеше поляната перфектното място за почивка. Не знаех как да продължа изречението - творческите ми способности изчезваха ли или това беше просто фаза? - затова побързах да кажа нещо друго, за да залича впечатлението от незавършената фраза. - Тъй като аз скоро ще съм безработен, ако продължавам така, може ти да ми разкажеш с какво се занимаваш.
Приклекнах и опипах земята под мен, защото не исках изненади. Беше суха, а тревата - приятно мека и излючваща неповторим аромат. Беше ми достатъчно, така че одобрих и се наместих отгоре. Нямах нищо против дрехите ми да откраднат малко от аромата на тревата.

10Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Чет Юли 07, 2011 9:51 pm

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

Вървях бавно през парка. Нямаше за къде да бързам. Да, вярно, че се беше стъмнило вече и в парка нямаше никого, но все пак не ме беше страх. Обичах тъмнината, и ми беше приятно да се разхождам вечер. Телефонът в чантата ми извибрира, извадих го и видях, че имам смс от нашите. Прочетох го набързо, питаха ме как съм и защо не им звъня. След това, набрах номера, чуха се два, три сигнала. Затворих и си прибрах телефона отново в чантата. Те щяха да ми се обадят. Продължавах да вървя бавно и спокойно, докато не стигнах езерото. Приближих се към него, събух си обувките и си топнах краката за минута във водата. Студенината на водата ме обви и иведнъж ми стана хладно. Излязох и седнах на тревата. Оставих си чантата до обувките и обвих ръце около краката си. Загледах се във водната повърхност, която леко потрепваше. Изведнъж зад мен се чуха стъпки, стреснах се, но не се обърнах. Стъпките приближаваха зад мен, когато спрях да ги чувам събрах смелост обърнах се и видях млад мъж..

11Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 7:58 am

Vincent Hudson

Vincent Hudson

Бях в нас и стоях на компютъра.
Разговарях с приятелите си.Повечето от тях бяха в Ню Йорк и наистина ми беше много гадно,че не са тук с мен.Те се опитваха да ме накарат да изляза малко навън и да се забавлявам.Аз ги уверявах,че и с тях ми е добре,но след още малко спорове,най - накрая се съгласих да изляза.
Беше ми топло,затова си облякох една тениска,къси панталонки и излязох от нас.
Излязох на улицата и се огледах,а след това започнах да ходя безцелно.Не знаех къде отивам,но исках колкото се може по - скоро да стигна някъде.
Минах покрай няколко клуба,но нито един не ми хвана окото,вероятно защото приятелите ми не бяха вътре.Продължих,като влязох в един бар и седнах на един от столовете при бара.След като изпих една бира,реших да отида до Езерото "Лайънъл".
Платих сметката си,излязох и се запътих към езерото.След малко вече бях там.
На няколко крачки пред себе си видях фигура.След малко фигурата се обърна и установих,че това беше някакво момиче.
Какво ли правеше тук само?
-Здравей! - казах `и аз и се усмихнах чаровно.

12Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 11:36 am

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

Момчето изглеждаше доста симпатично. Усмихна ми се и ме поздрави. Аз също отговорих на усмивката му и го попитах:
- Здравей, не е ли малко късно за разходки?, между другото аз съм Лилия, Лилия Ууп. - Усмихнах се отново и подадох ръка на младият мъж...

13Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 12:32 pm

Vincent Hudson

Vincent Hudson

Тя ме попита дали не е малко късно за разходки,което ме накара да се засмея леко.
-Всъщност за мен не е чак толкова рано,а и все пак ако стане нещо мога да се справя...но какво прави едно младо момиче съвсем само тук? - попитах я на свой ред и поех ръката `и. - Аз съм Винсънт Хъдсън...приятно ми е Лилия.
Седнах за тревата.Бях на няколко крачки от нея,но успявах да следя всяка нейна реакция.

14Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 12:40 pm

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

Винсънт. Какво хубаво име, имаше момчето. Той седна на няколко крачки от мен. Отново увих ръце около краката си, обърнах глава към него и отговорих на въпроса му:
- Обичам среднощните разходки. Всъщност, обичам нощта. Това,че няма почти никой, че е тъмно и заради луната - Засмях се и погледнах нагоре към небето. След което отново погледнах Вин и продължих: - Надявам се да не ме помислиш за луда. - Отново се засмях..

15Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 12:55 pm

Vincent Hudson

Vincent Hudson

Нямаше да я помисля за луда.
Просто явно и момичето искаше като мен да си почине малко от скучния град и да дойде в парковете и да се отпусне.Както за мен,така и за нея нямаше значение дали е полунощ или не.
-Не те мисля за луда. - уверих я аз.
Загледах се във езерото.
Беше страхотно.
-Разкажи ми за себе си,Лилия. - подканих я аз и я погледнах с усмивка на лице.

16Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 1:05 pm

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

- Да ти разкажа за себе си?! - Замислих се за момент какво точно да му кажа. След секунди реших да обобщя всичко с няколко изречение. - На 26 години съм, учила със във Лос Анджелис и работя като филмов критик. - Засмях се на последното. - Повечето хора, като разберат работата ми и започват да ме разпитват за това как оценявам даден филм, което е тъпо, защото ми е писнало от едни и същи въпроси. Или пък, ако ме срещне някой актьор на улицата, който ме познава, винаги ме заприказват, за да ми се подмазват, как мразя такива лицемери. - Спрях да говоря, защото бях взела думата, а Вин седеше и ме гледаше. - А сега, Вин, разкажи ми нещо за твоя живот, стига съм говорила само аз. - Погледнах очите му. Бяха кафяви и много красиви..

17Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 1:10 pm

Vincent Hudson

Vincent Hudson

Тя започна да ми разказва за себе си.Каза ми за това,че е филмов критик.Разказа ми,че много актьори са се опитвали да `и се подмазват и така нататък.
-Аз съм актьор! - казах при което се замсмях. - Идвам от Ню Йорк.Първия кастинг,на който се явих не мина много хубаво,но от тогава до сега съм участвал в доста филми.Всичките ми роли са били малки и се надявам в това градче да успея да открия някоя прекрасна главна роля за себе си и най - после и моята звезда да изгрее,защото съм сигурен,че абсолютно никой не ме знае.Когато напиша името си в гугъл не излизат мои снимки,няма ме в уикипедия. - започнах да изброявам. - Това е общо взето. - казах накрая и се загледах в небето.
Настъпи тишина.

18Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 1:15 pm

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

Актьор, той беше актьор. Погледнах го, а той гледаше към небето. След минута прекъснах тишината със думите:
- Убедена съм, че тук ще намериш ролята за себе си. Всички изгряват рано или късно. Ако ме разбираш какво имам впредвид? - Усмихнах се отново: - И определено ще напиша някоя статия за теб във Уикипедия. - Отново се усмихнах, а Вин..

19Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 1:25 pm

Vincent Hudson

Vincent Hudson

Засмях се.
-Надявам се да успея да изгрея по - скоро,защото ми писна да имам по една реплика на филм. - знам,че беше много гадно от моя страна,но ми писна имах 10 филма зад гърба си,а в 6 от тях нямам реплики.Никакви.
Погледнах към нея.
-Какво ще кажеш някой път да излезем на по кафе. - предложих `и аз и се усмихнах. - Все пак ти ще ми направиш страница в Уикипедия,затова искам да те заведа или на кафе или поне на закуска. - усмихнах `и се чаровно.

20Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 1:28 pm

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

- Убедена съм, че ще изгрееш.. Изглеждаш талантливо момче. - Засмях се и продължих - И с радост ще изляза с теб на кафе. Все пак трябва да те опозная, за да има какво да напиша в страницата - Загледах се в усмивката му. И тя беше толкова хубава. Аз също се усмихнах..

21Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 1:36 pm

Vincent Hudson

Vincent Hudson

-Добре. - казах `и аз
Замислих се,исках да излезем утре,но не знаех какъв е нейния график.
-Какво ще кажеш за утре,ако си свободна разбира се. - усмихнах се. - може да дойда да те взема от вас и да отидем някъде. - продължих. - Само трябва да ми дадеш телефонния си номер и адреса. - допълних. - И не се тревожи ако утре не можеш,разбирам,че имаш доста натоварен график,затова ако утре не можеш ти определи датата аз съм свободен по всяко време.

22Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 1:41 pm

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

Засмях се на думите му за натовареният график :
- Повярвай, нямам натоварен график. Не и напоследък. Издъних се с един филм и вмомента съм си взела малко почивка. И да, утре ще излезем. Съгласна съм. - Усмихнах се, след което извадих от чантата си едно тефтерче и химикалка. Там записах номера и адреса си. Откъснах листчето и го подадох на Вин, след което върнах тефтерчето в чантата.. Бях забравила, че все още съм боса, докато не видях обувките си. Взех ги и се обух..

23Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 3:21 pm

Vincent Hudson

Vincent Hudson

Взех листчето,което ми подаде.
Погледнах адреса.Знаех къде се намира къщата `и,затова нямаше да се налага да ми обеснява къде трябва да отида,къде трябва да завия и т.н.
-Добре,ще се видим утре. - казах `и и се изправих.Трябваше да тръгвам.Колкото и глупаво да беше.Исках да се прибера и да говоря с приятелите си.
-Чао. - допълних и тръгнах.

24Езерото Лайънъл Empty Re: Езерото Лайънъл Съб Юли 09, 2011 6:57 pm

Лилия Ууп

Лилия Ууп
Can you be with me?..Only in your dreams!

С Вин се разбрахме да се видим на следващият ден. Той се сбогува набързо и тръгна. Аз поседях още няколко минути, гледайки езерото. Мислех си за семейството, за приятелите, които не бяха много, но бяха истински. Вълнувах за утрешната среща с Вин. Разтърсих глава, изправих се и се запътих към дома.

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите