Усмихнах се. И аз се радвах, че се бях запознала с нея, имайки предвид обстоятелствата. Беше малко странно да продължаваме да си говорим и да се гледаме, защото навън валеше като из ведро, а ние все още си говорехме. не, че имах нещо против да си говоря с нея, но не исках и двете да настинем. Можеше да я поканя у нас и можеше да пийнем по нещо ако искаше, но в никакъв случай нямаше да останем на това време тук. Точно тогава тя ме попита дали живея тук някъде.
- Всъщност, да. Живея доста наблизко. - усмихнах се. - Искаш ли да дойдеш? - попитах я аз.
Усещах как списанието, което носех над главата си, служещо ми като чадър, беше готово да се разпадне. Беше леко нелепо да си служа със списание като чадър, но си нямах и на представа, че щеше да вали днес. Просто бях излязла да напазарувам нещо за вкъщи. Но ако Изабел не искаше да дойде у нас, напълно щях да я разбера.