Погледнах я ,не знаех,какво си мисли ,че мисля,за нея ,но за се усмихнах.
- Повярвай,разбирам те ,понякога и аз се чувствам така- засмях се.
- Да,не бива нищо да смущава красивата ти главица-казах усетих,как свалячът в мен проговори.
- Аз ли ? погледнах я любопитно.
- Чакам,някоя красива девойка в беда,на която да помогна-казах и се засмях,тя явно схвана шегата ми,защото също чух смехът ѝ, беше сладък и звучен,като малко звънче.
- Ако щеш вярвай,аз също търсех ,усамотение и...-какво щеше да кажеш,Дейв,някой,който да ти послужи за вечеря ?
- И гората нощем е красиво място-май се повтарях,но какво можех да ѝ кажа,със сигурност не ѝ истината.
- Ти от градът ли си или си на гости ?-запитах я,питайки себе си ,какъв беше този внезапен интерес,към личността ѝ.