You are not connected. Please login or register

Програма

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Програма on Нед Юли 31, 2011 7:11 pm

[You must be registered and logged in to see this link.]
Улици, студени като Чикаго


Какво бихте искали да чуете? Весела история с щастлив край? Да, всички искат това, но за жалост, никой не получава всичко. Аз исках щастлив живот, голямо семейство и обширна земя, на която да построя моята мечтана бяла къща. Това много ли е? Не мисля. Но нямаше значение какво аз мисля, защото така и не го получих. Съдбата сякаш си играеше с мен, защото всеки ход, който правех с цел да се изкача до горе, се обръщаше срещу мен и ме сваляше с две стъпала надолу. Честно ли е? Не. Но кой ме пита?!?

Историята, която ще ви разкажа е за моя скромен живот. В нея няма да видите красиви червени рози или градини, отрупани с разцъфнали цветя. Да, ще ги видите у съседите, но това ще е само, за да отличите нашата действителност от тяхната...
Имах двама най-добри приятели - Том и Диана. Бяхме като едно семейство някога. И ето тук свършва хубавата част. Израснахме заедно, прекарвахме всеки възможен час заедно, но уви омразата, завистта и предателството успяха да си преправят път и да завземат душите ни.
Стана така, че се влюбих в Диана. Това увлечение не остана покрито и Том бързо разбра. Вбеси се. В началото така и не разбрахме, криеше го в себе си, но после сам ни каза.
Следващата година бях повикан. Семейството ми не бе от най-заможните и ме пратиха за войник. Тези четири години бяха едни от най-кошмарните в живота ми. Никога повече не исках да чувам думата война.
Когато се прибрах всичко бе различно. Диана не ми се доверяваше като преди. Том бе станал нейн най-добър приятел и любим събеседник. Нищо повече. Той така и не поиска повече. Ако зависеше от него - щеше да чака с години, докато тя не реши, че е готова.
Беше се появило и още едно момиче. От километри си личеше, че очите й виждат само Том, но той бе прекалено сляп, за да я види.
Това беше само началото. Началото на моя край. Знаете, идва време когато разбираш, че не можеш вечно да угаждаш на другите. Излизаш и решаваш, че играеш сам за себе си и няма да се спреш пред нищо преди да получиш исканото.


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите