First topic message reminder :
Явих,се на репетиция ,беше първата ,малко се притеснявах.Но в мигът ,в който стъпих,в залата.Всичко се оттече,от мен се искаше да покажа професионализъм,а не да съм стреснато зайче.такива имаше толкова много,за да бъда една от тях,а и вторите се уважаваха повече.Пристъпих,трябваше да разиграем първата среща на саме,на Елиза и Диана,предполагах,че ще е сблъсък.Погледнах се в голямото огледало изглеждах добре ,усмихнах си и казах "Алекс,ти можеш !"Пристъпих напред напълно забравяйки Александра и сливайки се с образа на Елиза.
Пристигнах пред дома на Диана,сама не знаех,какво правя тук ,но не можех да продължавам по този начин.Знаех,какво чувства чак към нея,въпреки че бяхме сгодени.Почуках и зачаках да ми отвори.Не чаках дълго,Диана излезе,тя отвори устата си да каже,нещо после я затвори.
- Знам,че съм последния човек,който очакваш ,но може ли да поговорим-казах и влязох.Тя само повдигна раменете си.Къщата ѝ бе приятна,покани ме да седна и ми предложи чай,като на гост,но аз не се чувствах така,бях по-скоро натрапница.
- Знам,че още имаш чувства към Джак-тя отново се опита да каже нещо,но аз я прекъснах.
- Моля те ,не отричай,знам го.-казах спокойно взех чашата си и отпих от нея.Гледайки в нея.
- Знам също колко ти е неудобно,сега да говорим за това,но трябва да се изясним.Аз не съм глупачка,за каквато може би ме смятате и двамата ,знам,че продължавате да се виждате.Тук съм за да те помоля,това да спре.Съвсем скоро той ще стане мой съпруг,остави го да бъде щастлив.-Усетих как в последните няколко изречения тонът ми се беше повишил с октава и гласът ми трепереше,трябваше да се успокоя.Погледнах към Диана,от както бях дошла,не каза и дума,не че и оставих да говори,за това млъкнах,исках да чуя дали,щеше да отрече очевидното.
Моята роля в първата сцена бе свършила.След малко щеше да говори Диана.отидох да изпия един фреш,за да се освежа.Мразех да пия кафе,когато бях поднапрежение,повечето хора си мислеха,че помага,но всъщност действаше точно обратното изнервяше още повече,особено след третата чаша.
Явих,се на репетиция ,беше първата ,малко се притеснявах.Но в мигът ,в който стъпих,в залата.Всичко се оттече,от мен се искаше да покажа професионализъм,а не да съм стреснато зайче.такива имаше толкова много,за да бъда една от тях,а и вторите се уважаваха повече.Пристъпих,трябваше да разиграем първата среща на саме,на Елиза и Диана,предполагах,че ще е сблъсък.Погледнах се в голямото огледало изглеждах добре ,усмихнах си и казах "Алекс,ти можеш !"Пристъпих напред напълно забравяйки Александра и сливайки се с образа на Елиза.
Пристигнах пред дома на Диана,сама не знаех,какво правя тук ,но не можех да продължавам по този начин.Знаех,какво чувства чак към нея,въпреки че бяхме сгодени.Почуках и зачаках да ми отвори.Не чаках дълго,Диана излезе,тя отвори устата си да каже,нещо после я затвори.
- Знам,че съм последния човек,който очакваш ,но може ли да поговорим-казах и влязох.Тя само повдигна раменете си.Къщата ѝ бе приятна,покани ме да седна и ми предложи чай,като на гост,но аз не се чувствах така,бях по-скоро натрапница.
- Знам,че още имаш чувства към Джак-тя отново се опита да каже нещо,но аз я прекъснах.
- Моля те ,не отричай,знам го.-казах спокойно взех чашата си и отпих от нея.Гледайки в нея.
- Знам също колко ти е неудобно,сега да говорим за това,но трябва да се изясним.Аз не съм глупачка,за каквато може би ме смятате и двамата ,знам,че продължавате да се виждате.Тук съм за да те помоля,това да спре.Съвсем скоро той ще стане мой съпруг,остави го да бъде щастлив.-Усетих как в последните няколко изречения тонът ми се беше повишил с октава и гласът ми трепереше,трябваше да се успокоя.Погледнах към Диана,от както бях дошла,не каза и дума,не че и оставих да говори,за това млъкнах,исках да чуя дали,щеше да отрече очевидното.
Моята роля в първата сцена бе свършила.След малко щеше да говори Диана.отидох да изпия един фреш,за да се освежа.Мразех да пия кафе,когато бях поднапрежение,повечето хора си мислеха,че помага,но всъщност действаше точно обратното изнервяше още повече,особено след третата чаша.