Renllow
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

You are not connected. Please login or register

репетиции

4 posters

Иди на страница : Previous  1, 2

Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1репетиции - Page 2 Empty Re: репетиции Вто Юли 26, 2011 12:27 am

Александра Даймънт

Александра Даймънт

First topic message reminder :

Явих,се на репетиция ,беше първата ,малко се притеснявах.Но в мигът ,в който стъпих,в залата.Всичко се оттече,от мен се искаше да покажа професионализъм,а не да съм стреснато зайче.такива имаше толкова много,за да бъда една от тях,а и вторите се уважаваха повече.Пристъпих,трябваше да разиграем първата среща на саме,на Елиза и Диана,предполагах,че ще е сблъсък.Погледнах се в голямото огледало изглеждах добре ,усмихнах си и казах "Алекс,ти можеш !"Пристъпих напред напълно забравяйки Александра и сливайки се с образа на Елиза.

Пристигнах пред дома на Диана,сама не знаех,какво правя тук ,но не можех да продължавам по този начин.Знаех,какво чувства чак към нея,въпреки че бяхме сгодени.Почуках и зачаках да ми отвори.Не чаках дълго,Диана излезе,тя отвори устата си да каже,нещо после я затвори.
- Знам,че съм последния човек,който очакваш ,но може ли да поговорим-казах и влязох.Тя само повдигна раменете си.Къщата ѝ бе приятна,покани ме да седна и ми предложи чай,като на гост,но аз не се чувствах така,бях по-скоро натрапница.
- Знам,че още имаш чувства към Джак-тя отново се опита да каже нещо,но аз я прекъснах.
- Моля те ,не отричай,знам го.-казах спокойно взех чашата си и отпих от нея.Гледайки в нея.
- Знам също колко ти е неудобно,сега да говорим за това,но трябва да се изясним.Аз не съм глупачка,за каквато може би ме смятате и двамата ,знам,че продължавате да се виждате.Тук съм за да те помоля,това да спре.Съвсем скоро той ще стане мой съпруг,остави го да бъде щастлив.-Усетих как в последните няколко изречения тонът ми се беше повишил с октава и гласът ми трепереше,трябваше да се успокоя.Погледнах към Диана,от както бях дошла,не каза и дума,не че и оставих да говори,за това млъкнах,исках да чуя дали,щеше да отрече очевидното.


Моята роля в първата сцена бе свършила.След малко щеше да говори Диана.отидох да изпия един фреш,за да се освежа.Мразех да пия кафе,когато бях поднапрежение,повечето хора си мислеха,че помага,но всъщност действаше точно обратното изнервяше още повече,особено след третата чаша.


26репетиции - Page 2 Empty Re: репетиции Нед Юли 31, 2011 6:27 pm

Стивън О'Конър

Стивън О'Конър

Ето я и сцената от миналото.

Нощта бе гореща.И как иначе ,бе най-топлото лято от години насам.Аз ,Диана и Том се уговорихме да си направим среднощен пикник в двора на Ди.Тъкмо разпалвах малкото барбекю.Том донесе суровата храна.След минута метнахме кюфтетата да се пържат.
Чуха се стъпки ,сякаш някой слизаше по стъпала.Двамата с том се обърнахме.
-Е ,какво мислите ,момчета?-беше Диана.Най-добрата ми приятелка и може би единствената такава.Изглеждаше ослепително.
-Това нова рокля ли е?-попитах и леко си подсмихнах.
Двамата се бяхме сближили в последно време.Знаехме ,че да излизаме зад гърба на Том е много грешно ,но просто не знаехме как да му го изясним.Беше ни страх.
Та Ди седна на люлката която двамата с Том й направихме и аз я залюлях.След това се върнах към приготвянето на храната.Том отиде до хладилника за напитките.
След около петнадесетина минути всичко беше готово.
Седнахме и се увлякохме в един от обичайните си разговори.С Диана не спирахме да си разменяме палави погледи.
Изведнъж Том рязко се изправи.
-Какво става?-попитах стреснато.
Той каза ,че трябва да отиде при майка си за да й помогне с нещо.Каза ,че изобщо е изключил за това си задължение.
Потегли с бърза крачка към портата.Диана понечи да го последва ,но аз бързо я улових за ръката.
-Не ,остави го.Няма смисъл.Той е разбрал.-чувствах се ужасно ,че се получи така ,но и двамата знаехме ,че рано или късно щеше да стане.
Е вечерята се развали и аз си тръгнах ,а Ди се прибра у тях.
Изминаха седмица-две.Не бях се чувал с никого от двамата ми приятели.Получих съобщение ,че ме викат на фронта.Нямаше време трябваше да кажа на Диана.Написах й набързо писмо.
Обещах й да й пиша отново ,но така и не ми се отдаде възможност.

27репетиции - Page 2 Empty репетиции Нед Юли 31, 2011 6:42 pm

Scarlett

Scarlett
too young to care

След като Томас побесня, а Джак си тръгна, аз прибрах храната и запалих цигара. Вече не ми се ядеше. Развалих го. Развалих всичко истинско, което някога съм имала, ала какво можех да направя - около нас се завъртя един порочен любовен кръг, от който измъкване нямаше.
Чаках няколко дни, но никой не се появи. Ни вест, ни кост както от Том, така и от Джак. Очаквах Том да ни е сърдит, ала каква бе причината на Джак да не идва ? Може би искаше всичко да приключи, да бъде както преди, да престанем да бъдем заедно ... не можех. Просто не можех да си го позволя.
Мина още известно време и получих писмо от Джак. Най-лошото, най-лошото ... разтреперих се и изтичах към двора, там го дочетох. Викаха Джак на служба в армията, войната бе започнала "Обещавам да ти пиша. Винаги твой Джак".
Господи ! Нямаше го вече, дори не се сбогувах, а кой знае кога щеше да се върне. Заплаках за първи път от години, а след Това хукнах към дома на Том. Разказах му всичко, извиних му се.
- Знам, ела. - Той ме прегърна. - Винаги ще бъда до теб, най-добрият ти приятел, нали.
Той се усмихна.
- Можеш да разчиташ на мен.
Е, той спази обещанието си. Беше с мен през всичките години. Четири, ако трябва да бъдем точни. Четири ужасно дълги години, които преживях благодарение на Том ... без него кой знае дали щях да оцелея.
Един ден двамата с него се разхождахме, ала той се бе хванал на работа в една фабрика, така че си тръгна. За да удължа разходката си, минах през парка. Вървях по една малка алея, докато не стигнах склона, който сливаше три малки алеи с главната. Тъкмо щях да си продължа, когато чух някакъв смях. В една беседка близо до третата алея някакво момиче се смееше , а един висок мъж я прегръщаше ... Господи, Джак ?! Ръката му милваше тялото й, а той самият и шепнеше нещо.
Побягнах, ала не след дълго спрях. Мястото бе пусто - точно като душата ми. Облегнах се на едно дърво, ала не удържах фронта задълго. Бях разбита на парчета. Дали пък нямаше да е по-добре просто да умра - ей така, никой да не ме помни. Разтреперих се цялата, кръвното ми се повиши ... не можех да мисля, да се движа, дори не успях да заплача. Свлякох се бавно, а сетне като че припаднах. Просто лежах в безсъзнание в този проклет парк. След известно време се свестих. Тях ги нямаше вече, мен също ме нямаше. Тялом бях там, ала цялата борбеност и духът ми бяха загинали преди няколко часа. Не се изправих, просто лежах там ...
Минаха дни, месеци ... Определено не преодолях Джак, ала поне давах вид. Том отново бе там и ми помагаше, загърбвайки собственото си щастие. Не че каузата си струваше - аз бях безвъзвратно изгубена.

http://weheartit.com/deneuve

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите