You are not connected. Please login or register

Кастинги

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Кастинги on Вто Юли 12, 2011 9:06 pm

Поради технически причини, ми се налага да пусна темата малко предварително. Тъй като "Улици, студени като Чикаго" води в анкетата, а да приемем, че вече е сряда, това официално става филмът на месец юли.

Ще помоля ° silver birch да пусне в темата характеристиките на героите. След като ги пусне, може да се явите за ролята, която искате. Това става под формата на РП, в което разигравате монолог или дадена ситуация, подходяща за героя. Разполагате само с основна характеристика, така че се съобразявайте с нея и развиите образа в тази посока. Няма ограничение за размера, стига да не пишете по два реда.

В събота по обяд ще е ясно кой какво ще играе. (:


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

2 Re: Кастинги on Сря Юли 13, 2011 4:12 pm

Джак - деспотичен, но честен, внимателен към другите, любезен, саркастичен в някои случаи и много своеволен. Въпреки ниското положение в обществото, той притежава тази начетеност, която се изисква за един мъж по това време. През повечето време е тих, не позволява на хората да видят какво си мисли - потаен и бдителен дори към роднините си. Свикнал е да преотстъпва нещата си на другите, играчки и така нататък, но когато се стигне до приятел, той се бори за него докрай. Може да прави много неща, за да отмъсти на някой човек, но при него това граничи с любов. Той иска да ги нарани, за да видят какво му е на него, но в същото време го е грижа за тях и не прекалява, защото знае, че има шанс да ги изгуби.


Диана - своенравна, винаги постъпва както сама сметне за добре, непостоянна в изборите си, мила и приятелски настроена когато иска да постигне нещо, и горделива. Капризите са нещо, без което тя не може. Иска всичко и то на момента! Не чака никого. Но намерили някого, на когото е сигурна, че може да се довери, тя отваря сърцето си за него и му показва собствената си добра страна. А тези хора са наистина голямо изключение.


Том - яростен, готов да пази всичко в себе си независимо от обстоятелствата, егоист, но в същото време е готов да даде живота си на човека, на когото го е посветил. Когато си постави цел - я изпълнява. Няма значение времето и средствата, които това ще му отнеме. За него мнението на другия е изключително важно. Ръководи се от него и почти никога не действа сам, защото повечето пъти това свършва катастрофално.


Каролайн - едно от най-умните и разумни момичета в този окръг - така е позната допреди идването си. Само по име и някакъв разнасящ се слух. След това обаче се разбира, че тя не е само една от лъскавите госпожички на елита. Притежава много качества, които я правят уважавана жена и добър човек. Проницателна в повечето случаи, хитра, мила с всекиго, изключително сдържана, но това в никакъв случай не я засенчва. Напротив. Тя се откроява със своята силна воля и възможности. Не позволява на емоциите да застават на пътя й.


Елиза - Напук на Диана, Джак се жени. Неговата съпруга, Елиза, е добра жена и за жалост, влюбена в съпруга си. Заблудена в началото, тя тръгва с него. Елиза е от типа хора, които винаги са приемали това, което родителите им са казвали и никога не са им противоречили. Но с течение на обстоятелствата, тя разбира, че животът е един и иска да го живее както сама сметне за добре. Това донякъде преобръща характера й - става по-свободолюбива, по-отворена към новите неща и най-важното - по-независима.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Кастинги on Сря Юли 13, 2011 7:48 pm

На кастинг,за ролята на Елиза

Имаше ,кастинг,за нов филм,сюжета веднага ме грабна и реших,да се явя,докато четох характеристиката на героите ,за да избера,за кой да кандидатствам ,видях ,че има три жени в главни роли.Прочетох ги няколко пъти и всеки път,погледът ми се спираше,на Елиза,която от сива мишка се превръщаше,в нещо значимо ,това беше избраната роля от мен,винаги съм харесвала жени,които сами се справят ,с живота,от части видях и себе си в образът ѝ,което я направи изключително близка и пожелах,да я изиграя.Трябваше,да разиграем монолог,като напълно влезем в желания персонаж.Излязох напред ,трябваше да импровизирам, бях прочела текста ,с характеристиките ,два-три пъти ,нямах време,да проучвам образа.Но силата ми,винаги е пила в импровизациите.С ясен и отчетлив глас,започнах монолога ,като емоциите преминаващи през мен,се изписваха на лицето ми ,засилвайки думите ми,личеше си ,че историята на това момиче,ме е присърце:


-Каза „Ела с мен ” и за тръгнах,не питах къде ,нито защо или какво ни предстои ?Това нямаше значение ,той щеше да ме води,а аз да го следвам,във всичко.Постепенно осъзнах,че това сляпо покорство си има дума и тя не беше страх ,не се страхувах от него,макар,понякога да гледаше така,че да смразява кръвта ми.Осъзнах,че моето подчинение,беше породено от любов,за съжаление едностранна.Приятелите му винаги бяха на първо място,но можех ли да го обвинявам,аз ли ,не бях послушна и покорна съпруга, такава трябва да бъда-така,ме учеше мама.И аз бях склонна да вярвам,че само моята любов,би била достатъчна за двама ни..

Усещах,как сърцето ми се стяга всеки път,щом го погледнех „Глупачка”-казах сама на себе си „Защо ти трябваше,да се влюбваш и да отдаваш сърцето си,на някой ,на който очевидно не му пука особено”.Въздъхнах ,очите му отново срещнаха моите и останаха студени.Прикрих една сълза и се обърнах,не исках,да ме вижда слаба,цял живот съм била,но вече не.В началото ме контролираха родителите ми,сега трябваше ,да го прави съпругът ми,но не аз бях намислила нещо друго.Винаги съм била покорна и правех това ,което другите ми кажат,до днес не живеех своя живот,не изживявах мечтите си,но край ! Стига толкова !От днес ще живея,заради себе си и мъжът ,който обичам ,като постепенно,ще му покажа,че може да ми отдаде сърцето си ,аз не бих го предала,не ѝ като нея.”Диана”,колко пъти,бях чувала името от устата му,когато спеше до мен и колко пъти тихо бях плакала,за да не го събудя.Но край вече,от днес взимам съдбата си в свои ръце и ще успея.

Знаех,че ме взе за съпруга,само за да ѝ докаже,че може и без нея,но въпреки това,вярвах,да вече вярвах в себе си и в способностите си ,да го направя само мой, ,да залича,завинаги лицето ѝ,от неговият ум ,да не си спомня гласът ѝ дори,аз след време ,да забрави ѝ името ѝ,да можех ,да му бъда достатъчна ,не само жена,любовница ,но ѝ приятелка до гроб.Вярна,като куче,но не маловажна ,като него ,а значеща всичко ,знаех,че ми трябваше много време,да го осъзная ,но по-добре късно,от колкото никога.


След,като приключих ,усещах очите си натежали,това момиче,беше влязло под кожата ми ,поклоних се ниско и излязох,надявах се ,да ме изберат.


_________________




Облечена така :
Spoiler:




Вижте профила на потребителя

4 Re: Кастинги on Сря Юли 13, 2011 8:59 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Кастинг за ролята на Диана

-Хмм интересно - казах си когато Лизи ми съобщи за кастинга. Уговорихме се да се чакаме на мястото на което щеше да се проведе кастинга. Облякох се и запалих колата. За мое огромно съжаление имаше задръстване. И все пак дори това не ми попречи. С десетина минути закъснение стоях пред сградата и гледах мениджърката и много близка моя приятелка да потропва нервно с крак и да ме гледа все едно щеше да ме убие. Усмихнах и се мило, а тя в отговр ми метна убийствен поглед. След няма и секунда обаче на лицето й грейна усмивка. Без да казва нищо ме замъкна към таблото с характеристиките на героите. Огледах ги добре. Бих могла лесно да изиграя Каролайн, но пък аз исках предизвикателство и такова виждах в персонажа, който ме грабна от първия път - Диана. Знам, че беше съвсем главна роля, но пък нищо няма да ми стане ако опитам нали? Казах на Лизи да ме чака отвън и тя ми пожела успех и ми лепна една целувка преди да се изниже на вън. Трябваше да изиграем монолог като напълно се вживеем в ролята. Дойде и моя ред. Бавно излязох отпред съвсем въплащавайки се в ролята на това момиче:


Меко казано бях шокирана. Преди няколко дни Том ни разкри, че е влюбен в мен. Не можех да отговоря на чувствата му. Не и сега когато Джак бе тук. Разбира се това не му убягна и в типичен стил за Том той се вбеси. Измина една година. Една година в която не можех дори да погледна Том без да се чувствам виновна. Тези чувства обаче си останаха само за мен. Поради някаква безвкусна шега на съдбата семейството на Джак не бе особено заможно и се налагаше да замине за войник. Имах чувството, че светът ми, живота ми рухва. Изминаха четири години. Четири дълги години, в които всичко се промени. Том бе най-добрия ми приятел. Винаги можех да разчитам на него както и обратното. Но не можех да му дам повече. Онази искрица любов макар и далечна все още я имаше. И аз знаех, че ако го видя отново всичко в мен ще се пречупи, а аз не бях такъв човек. Вече нямах доверие на Джак. Всичко онова бе останало в миналото. Всичко, което правеше мен, Джак и Том неразделно семейство се бе разрушило до основи... отдавна. С Том седяхме на една пейка в парка и си говорехме. Беше хладна вечер и слънето тъкмо залязваше. Смеех се на всичко, което казваше Том. Изведнъж потреперих и потрих голите си ръце като се прегърнах сама, но все още усмихвайки се. Том ми подаде якето си и аз го наметнах сгушвайки се в топлата дреха. Дарих го с една безценна усмивка както казваше той и продължих да се смея. Изведнъж сякаш от нищото се зададе Джак. Не стана както си мислех. Не се пречупих, не и външно. Не се затичах и не се сгуших в прегръдките му. Том забеляза погледа ми и се обърна. В неговия се четеше ярост и може би омраза. За моя изненада обаче Том се усмихна студено разбира се и двамата станахме запътвайки се към дома ми. Аз не направих нищо. Нито погледнах Джак в очите, нито спрях Том когато ме отведе. Щом стигнахме до дома ми Том ме целуна по бузата и се усмихна. Направих същото и влезнах в дома си затваряйки тежката метална врата. Дори вътре когато бях сама не се пречупих, но вътрешно сякаш умирах отново и отново. Не бях такъв човек. Винаги бях самоуверена, своенравна, капризна и горделива. И сякаш щом видях Джак всяка подобна емоция се изпари от мен. Но нямаше да направя нищо. Не исках да нараня Том отново, както преди четири години.


Свърших с рецитирането на монолога и след като се поклоних излязох. Силно се надявах да получа ролята защото живота на това момиче Диана силно ме заинтригува. Бях позитивен човек с позитивни мисли. Все пак имаше шанс да получа ролята...нали? С плаха нетипична за мен усмивка с Лизи се отправихме до близкото кафе, а след това я закарах и се прибрах.



Последната промяна е направена от Анета Диабло на Пет Юли 15, 2011 8:30 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

5 Re: Кастинги on Пет Юли 15, 2011 3:43 pm

Кастинг за ролята на Диана
Под формата на РП, в което разигравам дадена ситуация, подходяща за героя.

Стоях в чакалнята, преглеждайки лист с характеристиките на героите в ръка. Прочетох ги няколко пъти, но още при първият път ми беше ясно за коя роля ще кандидатствам - за тази на Диана. Не знам защо толкова ме привлече точно този персонаж.. Може би защото си приличахме? Или защото беше с доста по-труден характер от Елиза и Каролайн? Беше предизвикателство да се поставиш на мястото `и, а точно това щях да направя след броени минути.
Въздъхнах. Стомахът ми се беше свил от притеснение. Така беше всеки път, щом се явявах на прослушване. Цялото това чакане преди да извикат името ти, чудейки се дали си готова, дали ще се справиш, дали ще си по-добра от останалите момичета в стаята. А когато приключиш, облекчена, че най-страшното е минало, започваш да се питаш дали не си сбъркала нещо, дали не си преиграла или не си се постарала достатъчно, дали щяха да ти се обадят.. И макар да не ми е първото прослушване, се чувствах точно така - сякаш за пръв път трябваше да се изправя пред хора, да изиграя ролята си и да се оттегля. Бях притеснена, но се опитвах да него показвам.
Препрочетох още един/два пъти характеристиката на Диана, опитвайки се да се подготвя, когато извикаха името ми. Отново дълбока въздишка. Беше мой ред. Е, стискайте ми палци!


- Махай се! - изкрещях в отговор на почукването по вратата. - Не искам да виждам никого!
По-точно - не исках да си го изкарвам на никого! Все още бях ядосана от последната си среща с Джак и малката му приятелка Елиза.
Макар да му бях казала, че не искам да го виждам, че не искам да имам нищо общо с него, макар че си бях обещала да го забравя, не можех.. А най-трудното от всичко беше точно това - да го гледам с друга!
В този момент чух открехването на вратата зад мен, но дори не си направих труда да се обърна и да проверя кой е и какво, по дяволите, искаше. Бях забила поглед през прозореца на стаята, опитвайки се да преглътна болката.
- Диана?
Това беше Том, най-добрият ми приятел, братът, който винаги съм искала.
Не проговорих, просто стиснах зъби в опит да сдържа сълзите, напиращи в очите ми.
- Джак и Елиза са тук - каза той, толкова тихо, че едва го чух, но все пак го чух.
Точно до това ми беше, Джак и Елиза! Не исках да ги виждам!
Продължавах да мълча, свила се до прозореца. Бях обгърнала с ръце коленете си и подпряла брадичка на тях.
- Дойдоха.. за да съобщят.. - замълча, чудейки се дали да продължи.
- Какво? - попитах.
- Да съобщят официално за годежът си..
Какво?! Годеж? Годеж?! Бях шокирана, потресена.. Щяха да се женят? Джак и Елиза? Нима беше толкова сериозна връзката им?! Нима Джак наистина ме бе забравил и бе продължил напред?
- Моля те.. - промълвих, отчаяно сдържайки се да не се разплача. - Остави ме.. Искам да съм сама!
Том ме послуша без да продума повече. Тихо излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си. А когато останах сама, се предадох и се разплаках.
Не можех да повярвам. Те щяха да се женят, а аз бях безсилна срещу това.
Исках да крещя, да удрям, да чупя, да наранявам.. Точно както нараняваха мен! Имах чувството, че се задушавам, не можех да дишам.. Болеше толкова много. Исках да избягам надалеч от всичко и всички..


Щом приключих, излязох от стаята все още леко притеснена. Бях облекчена, че най-сложното мина, но точно както вече бях споменала, започнах да се чудя дали се бях справила добре, дали не бях сгрешила някъде.. Надявах се да получа ролята..

Вижте профила на потребителя

6 Re: Кастинги on Пет Юли 15, 2011 6:14 pm

Браво, момичета, страхотна работа. Но тъй като имаме две мъжки роли, а за тях все още няма кандидати, удължавам срока с още една седмица - така и така същинското "снимане" ще се проведе последната седмица от месеца.

Надявам се да се съберат повече желаещи. Късмет на всички.


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

7 Re: Кастинги on Пет Юли 15, 2011 7:18 pm

Scarlett

avatar
too young to care

- Денят на кастинга настъпи. Умирах да участвам в този филм. Сякаш ролята на Диана бе грабна от самото начало. Можех да почувствам желанията и болките й ... вече съм била на нейно място. От момента, в който я разучих, тя заживя в мен. И така щеше да бъде винаги - без значение дали на мен щяха да дадат ролята или не.
- - Номер 346.
- Това бях аз. Изправих се, поех си дъх и с уверена крачка влязох в студиото. Журито ме огледа.
- - Име ?
- - Скарлет Резеда
- Мъжът, който ми зададе въпроса се загледа в някаква папка, после попита :
- - Кандидатствате за ролята на Диана, нали ?
- Просто кимнах, а той ми даде знак : - Когато сте готова

-
-
- Обичах Джак. Обичах го толкова много ... ала и той си замина. Замина си като всичко в живота ми, като всичко, към което някога съм се стремяла. Да, исках Джак за себе си и какво – нима това е престъпление ? Нима е престъпление да желаеш собственото си щастие ? Всеки се стреми към това, всеки поставя себе си на първо място, ала светът е пълен с лицемери ... а Джак ... Джак е история. Моята история. Ала не съм сигурна доколко аз й принадлежа и доколко тя принадлежи на мен.
Всичко започна преди четири години. Аз, Том и Джак ... бяхме приказка. Приятели, за които всеки мечтае, споделяхме мъки, щастие, емоции и мисли ... сякаш бяхме едно цяло. Така бе, откакто се помня. Израснах сред тези две момчета, научих се да бъда обгрижвана, изслушвана, търпяна, донякъде укротявана, а сетне и обичана.
Спомням си, беше една лятна нощ. Тримата седяхме в двора на дома ми, разговаряхме и се смеехме ... не разбрах какво стана, ала Том започна да нервничи. Каза, че майка му не се чувствала добре и трябвало да тръгва. Джак предложи двамата да го изпратим, но Том само само изпуфтя, поклати глава и си тръгна със забързана крачка. Ей така – без нищо. Не знаех какво му е и наистина ме притесни. Та той ми бе като брат !
- Трябва да му обясня. – Каза Джак и се изправи. Недоумявах.
- Да му обясниш какво ?
- Той разбра.
- Успокой се, Джак. Какво разбра ?
Джак коленичи пред люлката, на която бях седнала, хвана ръката ми и каза :
- Ти си светът ми, Диана, разбираш ли ?
След това изчезна. Просто изчезна. Бях уплашена, объркана ... С часове стоях на тази люлка ...
Минаха дни, а аз бях все така объркана. Не чух нищо от никого, никой не дойде при мен, а и аз не смеех да потърся обяснение. Един ден получих писмо от Джак. Отворих го и цялата се разтреперих, с всеки ред заплаквах още повече, ала безмълвно ... нямах сили, просто нямах сили. Войната бе започнала ... Джак отиваше на фронта, нямаше го вече тук, не бе при мен, не бе близо до мен ... а писмото завърши с „Ти винаги ще бъдеш моето всичко. Твой завинаги – Джак”. Осъзнах го, тогава го осъзнах, ала още не можех да го изрека на глас. Грабнах писмото си и хукнах към дома на Том. В момента, в който ме погледна не можах да сдържа сълзите си. Прегърна ме, а после му разказах за Джак. Не вярвах, че ще намеря куража, но му разказах всичко. И той ме изслуша. Бе търпелив и не съдеше ... И все пак защо ? Защо взеха Джак, а Том остана ? Ужасих се от тази мисъл. Та можех да изгубя и двамата ! И все пак – защо ? Минаха четири години, а от Джак нямаше и следа. Не получих вести нито от него, нито от роднините му. В първото си и единствено писмо бе обещал, че ще ми пише. Бе обещал ! Та нали щеше да е вечно мой !Е, Том беше. През цялото време бе с мен, усещах чувствата му, но той сякаш се опитваше да ги преодолее ... слушаше и бе с мен, без да очаква нищо в замяна. По един или друг начин всичко се бе наредило, нищо че част от мен сякаш бе безвъзвратно откъсната ... и един ден се случи. Той се прибра. Разбрах, че е в града от други хора, ала не посмях да отида при него. Не знаех какво да правя, как да се държа ... излязох от дома си и бягах, бягах,бягах ... търсех спасение из дърветата. Вятъра може би щеше да ми каже какво да правя. Той винаги ми помагаше, винаги. Спрях се и се облегнах на едно голямо дърво ... чух смях. Обърнах се и сърцето ми сякаш се сви. Прогаряше ме, гореше ... той бе там. Седеше на една пейка, а ръката му милваше нечие лице. Светът ми отново се срина.Паднах на земята, ала не успях да се изправя, не желаех ... а част от мен все още лежи още там.


_________________




Do you really think I'm made of stone ? Baby, come on !


[b]I just can't let you go ...[/b]

Вижте профила на потребителя http://weheartit.com/deneuve

8 Re: Кастинги on Пет Юли 15, 2011 9:16 pm

"Улици, студени като Чикаго" -това гласеше заглавието на
листчето,което взех от масичката в чакалнята .Поогледах повърхностно героите,по
принцип не обръщах внимание на всяка дума ,просто се старах да се вмъкна под
кожата на персонажа ..и да бъда себе си.Нямаше смисъл да повтарям написаните
думи в резюмето,създадено от сценаристите,нещо ново нямаше да навреди.Когато
прочетох за първи път лиистовката,в очите ми попадна Каролайн-мила,умна,уважавана...но
нещо не беше както трябва.След втория и третия прочит през ред,всеки път спирах
на нея...нещо ме привличаше..Не исках да кандидатствам за нейната роля,напротив
не ми допадаше особено...което пък от своя страна си беше като
предизвикателство...Е ,какво пък,ако продължавах да се двоумя така,щяха да
пуснат филма,докато реша.Влязох в стаята без особено притеснение,но това
спокойствие после щеше да ми излезе на носа...Казах за коя роля бих искала да
кандидатствам и започнах.

„Не бях като онези момичета от списанията и вестниците –известни и начетени,не
висях с часове пред огледалото и не обръщах огмомно внимание на околните и
техните критики.Държах се дружелюбно през повечето време,никога не бях
подминавала просяк или гладно животинче на улицата,но като всеки си имах и
своите лоши страни – бързо се влюбвах,като от пръв поглед,не ме интересуваха
чувствата на опонента,просто го правех..затова често пъти бивах наранявана.С
всяко препятствие ставах по-силна,с всяка грешка си обещавах по нещо,което да
важи за следващите ми преживяваня.Това ми помогна,направи ме по -издръжлива и
разумна,вече не позволявах на нищо и никого да попречи на бъдещите ми
планове.От малка бях закърмена с тази дарба- да бъдеш упорит.Е,наистина
понякога упоритостта ми навяваше неприятности,но не и такива с които не бих се
справила. Помня когато бях на 16 годишна възраст,приятелите ми се забавляваха,поне до колкото бе възможно в
тези времена,а аз какво?Стоях си в къщи
с нос забит в учибниците...наричаха ме зубър и само истинските ми приятели
оценяваха труда ми.Всички ме успокояваха с думите,че някой ден ще бъда
по-известна,начетена и умна от останалите,но аз така и не им повярвах...Правех
го заради себе си...имах мечти,идеали,макър и в труден период за
осъществяване,те горяха в мен,изгаряха ме ,като въглен.Единственото успокоение
ми бе,че ще успея, ще се преборя,макър с
последни сили. Успях – осъществих повечето от мечтите си,не се възгордях и останах земен
човек,какъвто бях и преди,но нещо ми куцаше,не бях направила нищо с личния си
живот,нямах никого,освен родителите и приятелите си,ето това ми
липсваше,нуждаех се от някой....точно когато тези емоции изсакачаха наяве ги
подтисках,стараеики се да не ми пречат.Нямаше нищо,което да развали идията
ми,макър липсата,която чувствах понякога....поне за сега.”


Следващия един час прекарах лутайки се насм-натам,преосмисляйки нещата
,които изрекох на кастинга.Надявах се да
не бяха пълни глупости..Просто така чувствах героинята,разчитах повече на моментното си вдъхновение.Нямаше да се разочаровам,ако не ме изберът,но като всеки явил се ,разчитах
да „стана Каролайн” .

Вижте профила на потребителя

9 Re: Кастинги on Съб Юли 16, 2011 10:04 am

Пристигнах на мястото където ще се проведе кастингът.Записах се за ролята на Джак ,седнах на един стол и зачаках.
-Стивън О'Конър.-извика един човек и аз вдигнах глава.-Твой ред е.
Намирах се пред комисия от двама мъже и една жена.
-Хайде да видим на какво си способен.-каза дружелюбно жената.
И аз започнах...


"Ние буквално израснахме заедно.Том и Диана ми бяха като брат и сестра.Споделяхме си всичко и бяхме откровени един към друг.Подкрепяхме се във всичко.Изминаха години и ние пораснахме.Започнахме да се забавляваме по-сериозно - барове ,дискотеки и тен подобни.Всичко беше цветя и рози докато не започнаха да ме обливат горещи и приятно емоции всеки път ,когато зърнех Диана.Тя определено не бе от тези приятели ,с които човек би излязъл само за да види дали ще се получи нещо между тях.Не!Аз наистина я харесвах въпреки че не знаех доколко чувствата са взаимни.
При всяко наше събиране чувствата ми към нея нарастваха.Очите ни често се срещаха и си разменяха палави съобщения.И тогава разбрах ,че Диана също изпитва нещо към мен.
И така ,започнахме да се срещаме тайно и всичко беше наред - целувки ,прегръдки и романтични разходки.Но дойде този толкова омразен ден за мен ,в който ми съобщиха ,че ме пращат в казарма.Не знаех как ще го приеме Диана ,за това трябваше да бъда откровен с нея.Обадих й се.Уговорихме си среща в парка."
-Наистина ли заминаваш?
-Налага се.Нямам друг избор.
Двамата вървяхме по главната алея сплели пръсти.Есента бе в разгара си.Бяхме забили погледи в земята покрита с милиони листа.
-Но...какво ще правя докато те няма?-една сълза се търкулна по бузата й.
-Недей.Това са само четири години.
-Само четири години?!-избухна тя.
Нещо ни прекъсна.Рязко спряхме.Чифт крака подсказваха ,че срещу нас стои човек.Вдигнах плавно глава.Беше Том.Не изглеждаше на себе си.Очите му бяха толкова свирепи.
-Том...-заговори бавно Диана.
Той само я стрелна със същия поглед.
-Не мога да повярвам що за най-добри приятели сте!-започна да крещи той.-Че излизате заедно - добре бих се примирил с това.Но да го правите зад гърба ми и да ме баламосвате.Това вече е непростимо.Просто вече не ви познавам.-Той само въздъхна и мина между нас блъскайки ни.Ръцете ни се пуснаха.Той се обърна.-И още нещо Джак.-удари ми един юмрук право в лявата буза.-Повече не съществувате за мен.-заяви Том и си тръгна.
"Е това беше.После е ясно - четири години в казармата.Четири много дълги и тежки години.През цялото време не спирах да мисля за Диана.
Дойде денят ,в който най сетне ще се прибера у дома.Нямах търпение да видя старите си приятели и да ги запозная с новата си приятелка Елиза ,с която се бях запознал в казармата."
Отидохме първо до къщата на Диана.Исках да я изненадам.Видях я да седи на двора.Заедно с Том.Как ли пък не.Защо ли не се учудвам?
-Хей Ди!-провикнах се на портата.Тя дойде и за да ми отвори.Прегърнахме се ,а с Том само се ръкостискахме.
-Е ,как си?Как беше в казармата?-попита ме Диана.
-О ,не питай.Пълен ад.А вие как сте?-попитах и така се впуснахме в дълъг разговор ,както когато правехме като малки.Докато не дойде този въпрос:
-А коя е това?
-Диана ,Том запознайте се с Елиза.Моята годеница.
След тези две думи възцари гробна тишина.Том наклони глава встрани ,а Диана сведе поглед и усмивката й се стопи.
-Уау ,ами...много се радвам за вас.-каза Ди.Само аз забелязах сълзата която бързо се спусна по лицето й.Стана ми кофти ,но пък сега ще разбере какво ми беше през тези четири дълги години ,в които тя е прекарвала цялото си време с Том.

-Край.-обявих.-Ето на какво съм способен.Дано е по вкуса ви.
Усмихнах се и излязох.Надявах се да получа ролята ,защото вложих много в нея и ще е било пълна загуба на време ако не я получа.

Вижте профила на потребителя

10 Re: Кастинги on Нед Юли 24, 2011 8:10 pm

Вече имаме Джак, Каролайн и Елиза. Честито на Стивън, Виктория и Александра!
Оставям темата отворена, докато се намери и Том, а утре рано-рано ще разберете кой получава ролята на Диана. :D


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

11 Re: Кастинги on Нед Юли 24, 2011 9:43 pm

Всъщност няма да чакате до сутринта. Ролята на Диана, макар че всички се справихте превъзходно, получава Скарлет. Честито. На останалите - надявам се разбирате, че нямаше как и трите да получите ролите, но занапред ще има още много възможности.

В крайна сметка, ако по някаква причина на Скарлет й се наложи да отсъства или няма възможност да взима участие, някоя от вас ще я замести.

Надявам се да намерим и Том до утре, най-късно вторник, но така или иначе ще започнем без него. Утре (днес, всъщност) ще осъмнете с темите в "Снимачната площадка", в които ще може да се пише. :)


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

12 Re: Кастинги on Нед Юли 24, 2011 9:49 pm

Scarlett

avatar
too young to care
О, благодаря много ! :cheers:
Не знам дали тук му беше мястото, но трябваше да изкажа благодарност (:


_________________




Do you really think I'm made of stone ? Baby, come on !


[b]I just can't let you go ...[/b]

Вижте профила на потребителя http://weheartit.com/deneuve

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите