Кастинги

Поради технически причини, ми се налага да пусна темата малко предварително. Тъй като "Улици, студени като Чикаго" води в анкетата, а да приемем, че вече е сряда, това официално става филмът на месец юли.

Ще помоля ° silver birch да пусне в темата характеристиките на героите. След като ги пусне, може да се явите за ролята, която искате. Това става под формата на РП, в което разигравате монолог или дадена ситуация, подходяща за героя. Разполагате само с основна характеристика, така че се съобразявайте с нея и развиите образа в тази посока. Няма ограничение за размера, стига да не пишете по два реда.

В събота по обяд ще е ясно кой какво ще играе. (:

Джак - деспотичен, но честен, внимателен към другите, любезен, саркастичен в някои случаи и много своеволен. Въпреки ниското положение в обществото, той притежава тази начетеност, която се изисква за един мъж по това време. През повечето време е тих, не позволява на хората да видят какво си мисли - потаен и бдителен дори към роднините си. Свикнал е да преотстъпва нещата си на другите, играчки и така нататък, но когато се стигне до приятел, той се бори за него докрай. Може да прави много неща, за да отмъсти на някой човек, но при него това граничи с любов. Той иска да ги нарани, за да видят какво му е на него, но в същото време го е грижа за тях и не прекалява, защото знае, че има шанс да ги изгуби.


Диана - своенравна, винаги постъпва както сама сметне за добре, непостоянна в изборите си, мила и приятелски настроена когато иска да постигне нещо, и горделива. Капризите са нещо, без което тя не може. Иска всичко и то на момента! Не чака никого. Но намерили някого, на когото е сигурна, че може да се довери, тя отваря сърцето си за него и му показва собствената си добра страна. А тези хора са наистина голямо изключение.


Том - яростен, готов да пази всичко в себе си независимо от обстоятелствата, егоист, но в същото време е готов да даде живота си на човека, на когото го е посветил. Когато си постави цел - я изпълнява. Няма значение времето и средствата, които това ще му отнеме. За него мнението на другия е изключително важно. Ръководи се от него и почти никога не действа сам, защото повечето пъти това свършва катастрофално.


Каролайн - едно от най-умните и разумни момичета в този окръг - така е позната допреди идването си. Само по име и някакъв разнасящ се слух. След това обаче се разбира, че тя не е само една от лъскавите госпожички на елита. Притежава много качества, които я правят уважавана жена и добър човек. Проницателна в повечето случаи, хитра, мила с всекиго, изключително сдържана, но това в никакъв случай не я засенчва. Напротив. Тя се откроява със своята силна воля и възможности. Не позволява на емоциите да застават на пътя й.


Елиза - Напук на Диана, Джак се жени. Неговата съпруга, Елиза, е добра жена и за жалост, влюбена в съпруга си. Заблудена в началото, тя тръгва с него. Елиза е от типа хора, които винаги са приемали това, което родителите им са казвали и никога не са им противоречили. Но с течение на обстоятелствата, тя разбира, че животът е един и иска да го живее както сама сметне за добре. Това донякъде преобръща характера й - става по-свободолюбива, по-отворена към новите неща и най-важното - по-независима.

На кастинг,за ролята на Елиза

Имаше ,кастинг,за нов филм,сюжета веднага ме грабна и реших,да се явя,докато четох характеристиката на героите ,за да избера,за кой да кандидатствам ,видях ,че има три жени в главни роли.Прочетох ги няколко пъти и всеки път,погледът ми се спираше,на Елиза,която от сива мишка се превръщаше,в нещо значимо ,това беше избраната роля от мен,винаги съм харесвала жени,които сами се справят ,с живота,от части видях и себе си в образът ѝ,което я направи изключително близка и пожелах,да я изиграя.Трябваше,да разиграем монолог,като напълно влезем в желания персонаж.Излязох напред ,трябваше да импровизирам, бях прочела текста ,с характеристиките ,два-три пъти ,нямах време,да проучвам образа.Но силата ми,винаги е пила в импровизациите.С ясен и отчетлив глас,започнах монолога ,като емоциите преминаващи през мен,се изписваха на лицето ми ,засилвайки думите ми,личеше си ,че историята на това момиче,ме е присърце:

-Каза „Ела с мен ” и за тръгнах,не питах къде ,нито защо или какво ни предстои ?Това нямаше значение ,той щеше да ме води,а аз да го следвам,във всичко.Постепенно осъзнах,че това сляпо покорство си има дума и тя не беше страх ,не се страхувах от него,макар,понякога да гледаше така,че да смразява кръвта ми.Осъзнах,че моето подчинение,беше породено от любов,за съжаление едностранна.Приятелите му винаги бяха на първо място,но можех ли да го обвинявам,аз ли ,не бях послушна и покорна съпруга, такава трябва да бъда-така,ме учеше мама.И аз бях склонна да вярвам,че само моята любов,би била достатъчна за двама ни..

Усещах,как сърцето ми се стяга всеки път,щом го погледнех „Глупачка”-казах сама на себе си „Защо ти трябваше,да се влюбваш и да отдаваш сърцето си,на някой ,на който очевидно не му пука особено”.Въздъхнах ,очите му отново срещнаха моите и останаха студени.Прикрих една сълза и се обърнах,не исках,да ме вижда слаба,цял живот съм била,но вече не.В началото ме контролираха родителите ми,сега трябваше ,да го прави съпругът ми,но не аз бях намислила нещо друго.Винаги съм била покорна и правех това ,което другите ми кажат,до днес не живеех своя живот,не изживявах мечтите си,но край ! Стига толкова !От днес ще живея,заради себе си и мъжът ,който обичам ,като постепенно,ще му покажа,че може да ми отдаде сърцето си ,аз не бих го предала,не ѝ като нея.”Диана”,колко пъти,бях чувала името от устата му,когато спеше до мен и колко пъти тихо бях плакала,за да не го събудя.Но край вече,от днес взимам съдбата си в свои ръце и ще успея.

Знаех,че ме взе за съпруга,само за да ѝ докаже,че може и без нея,но въпреки това,вярвах,да вече вярвах в себе си и в способностите си ,да го направя само мой, ,да залича,завинаги лицето ѝ,от неговият ум ,да не си спомня гласът ѝ дори,аз след време ,да забрави ѝ името ѝ,да можех ,да му бъда достатъчна ,не само жена,любовница ,но ѝ приятелка до гроб.Вярна,като куче,но не маловажна ,като него ,а значеща всичко ,знаех,че ми трябваше много време,да го осъзная ,но по-добре късно,от колкото никога.

След,като приключих ,усещах очите си натежали,това момиче,беше влязло под кожата ми ,поклоних се ниско и излязох,надявах се ,да ме изберат.

- Денят на кастинга настъпи. Умирах да участвам в този филм. Сякаш ролята на Диана бе грабна от самото начало. Можех да почувствам желанията и болките й ... вече съм била на нейно място. От момента, в който я разучих, тя заживя в мен. И така щеше да бъде винаги - без значение дали на мен щяха да дадат ролята или не.
- - Номер 346.
- Това бях аз. Изправих се, поех си дъх и с уверена крачка влязох в студиото. Журито ме огледа.
- - Име ?
- - Скарлет Резеда
- Мъжът, който ми зададе въпроса се загледа в някаква папка, после попита :
- - Кандидатствате за ролята на Диана, нали ?
- Просто кимнах, а той ми даде знак : - Когато сте готова
-
-
- Обичах Джак. Обичах го толкова много ... ала и той си замина. Замина си като всичко в живота ми, като всичко, към което някога съм се стремяла. Да, исках Джак за себе си и какво – нима това е престъпление ? Нима е престъпление да желаеш собственото си щастие ? Всеки се стреми към това, всеки поставя себе си на първо място, ала светът е пълен с лицемери ... а Джак ... Джак е история. Моята история. Ала не съм сигурна доколко аз й принадлежа и доколко тя принадлежи на мен.
Всичко започна преди четири години. Аз, Том и Джак ... бяхме приказка. Приятели, за които всеки мечтае, споделяхме мъки, щастие, емоции и мисли ... сякаш бяхме едно цяло. Така бе, откакто се помня. Израснах сред тези две момчета, научих се да бъда обгрижвана, изслушвана, търпяна, донякъде укротявана, а сетне и обичана.
Спомням си, беше една лятна нощ. Тримата седяхме в двора на дома ми, разговаряхме и се смеехме ... не разбрах какво стана, ала Том започна да нервничи. Каза, че майка му не се чувствала добре и трябвало да тръгва. Джак предложи двамата да го изпратим, но Том само само изпуфтя, поклати глава и си тръгна със забързана крачка. Ей така – без нищо. Не знаех какво му е и наистина ме притесни. Та той ми бе като брат !
- Трябва да му обясня. – Каза Джак и се изправи. Недоумявах.
- Да му обясниш какво ?
- Той разбра.
- Успокой се, Джак. Какво разбра ?
Джак коленичи пред люлката, на която бях седнала, хвана ръката ми и каза :
- Ти си светът ми, Диана, разбираш ли ?
След това изчезна. Просто изчезна. Бях уплашена, объркана ... С часове стоях на тази люлка ...
Минаха дни, а аз бях все така объркана. Не чух нищо от никого, никой не дойде при мен, а и аз не смеех да потърся обяснение. Един ден получих писмо от Джак. Отворих го и цялата се разтреперих, с всеки ред заплаквах още повече, ала безмълвно ... нямах сили, просто нямах сили. Войната бе започнала ... Джак отиваше на фронта, нямаше го вече тук, не бе при мен, не бе близо до мен ... а писмото завърши с „Ти винаги ще бъдеш моето всичко. Твой завинаги – Джак”. Осъзнах го, тогава го осъзнах, ала още не можех да го изрека на глас. Грабнах писмото си и хукнах към дома на Том. В момента, в който ме погледна не можах да сдържа сълзите си. Прегърна ме, а после му разказах за Джак. Не вярвах, че ще намеря куража, но му разказах всичко. И той ме изслуша. Бе търпелив и не съдеше ... И все пак защо ? Защо взеха Джак, а Том остана ? Ужасих се от тази мисъл. Та можех да изгубя и двамата ! И все пак – защо ? Минаха четири години, а от Джак нямаше и следа. Не получих вести нито от него, нито от роднините му. В първото си и единствено писмо бе обещал, че ще ми пише. Бе обещал ! Та нали щеше да е вечно мой !Е, Том беше. През цялото време бе с мен, усещах чувствата му, но той сякаш се опитваше да ги преодолее ... слушаше и бе с мен, без да очаква нищо в замяна. По един или друг начин всичко се бе наредило, нищо че част от мен сякаш бе безвъзвратно откъсната ... и един ден се случи. Той се прибра. Разбрах, че е в града от други хора, ала не посмях да отида при него. Не знаех какво да правя, как да се държа ... излязох от дома си и бягах, бягах,бягах ... търсех спасение из дърветата. Вятъра може би щеше да ми каже какво да правя. Той винаги ми помагаше, винаги. Спрях се и се облегнах на едно голямо дърво ... чух смях. Обърнах се и сърцето ми сякаш се сви. Прогаряше ме, гореше ... той бе там. Седеше на една пейка, а ръката му милваше нечие лице. Светът ми отново се срина.Паднах на земята, ала не успях да се изправя, не желаех ... а част от мен все още лежи още там.

Пристигнах на мястото където ще се проведе кастингът.Записах се за ролята на Джак ,седнах на един стол и зачаках.
-Стивън О'Конър.-извика един човек и аз вдигнах глава.-Твой ред е.
Намирах се пред комисия от двама мъже и една жена.
-Хайде да видим на какво си способен.-каза дружелюбно жената.
И аз започнах...

"Ние буквално израснахме заедно.Том и Диана ми бяха като брат и сестра.Споделяхме си всичко и бяхме откровени един към друг.Подкрепяхме се във всичко.Изминаха години и ние пораснахме.Започнахме да се забавляваме по-сериозно - барове ,дискотеки и тен подобни.Всичко беше цветя и рози докато не започнаха да ме обливат горещи и приятно емоции всеки път ,когато зърнех Диана.Тя определено не бе от тези приятели ,с които човек би излязъл само за да види дали ще се получи нещо между тях.Не!Аз наистина я харесвах въпреки че не знаех доколко чувствата са взаимни.
При всяко наше събиране чувствата ми към нея нарастваха.Очите ни често се срещаха и си разменяха палави съобщения.И тогава разбрах ,че Диана също изпитва нещо към мен.
И така ,започнахме да се срещаме тайно и всичко беше наред - целувки ,прегръдки и романтични разходки.Но дойде този толкова омразен ден за мен ,в който ми съобщиха ,че ме пращат в казарма.Не знаех как ще го приеме Диана ,за това трябваше да бъда откровен с нея.Обадих й се.Уговорихме си среща в парка."
-Наистина ли заминаваш?
-Налага се.Нямам друг избор.
Двамата вървяхме по главната алея сплели пръсти.Есента бе в разгара си.Бяхме забили погледи в земята покрита с милиони листа.
-Но...какво ще правя докато те няма?-една сълза се търкулна по бузата й.
-Недей.Това са само четири години.
-Само четири години?!-избухна тя.
Нещо ни прекъсна.Рязко спряхме.Чифт крака подсказваха ,че срещу нас стои човек.Вдигнах плавно глава.Беше Том.Не изглеждаше на себе си.Очите му бяха толкова свирепи.
-Том...-заговори бавно Диана.
Той само я стрелна със същия поглед.
-Не мога да повярвам що за най-добри приятели сте!-започна да крещи той.-Че излизате заедно - добре бих се примирил с това.Но да го правите зад гърба ми и да ме баламосвате.Това вече е непростимо.Просто вече не ви познавам.-Той само въздъхна и мина между нас блъскайки ни.Ръцете ни се пуснаха.Той се обърна.-И още нещо Джак.-удари ми един юмрук право в лявата буза.-Повече не съществувате за мен.-заяви Том и си тръгна.
"Е това беше.После е ясно - четири години в казармата.Четири много дълги и тежки години.През цялото време не спирах да мисля за Диана.
Дойде денят ,в който най сетне ще се прибера у дома.Нямах търпение да видя старите си приятели и да ги запозная с новата си приятелка Елиза ,с която се бях запознал в казармата."
Отидохме първо до къщата на Диана.Исках да я изненадам.Видях я да седи на двора.Заедно с Том.Как ли пък не.Защо ли не се учудвам?
-Хей Ди!-провикнах се на портата.Тя дойде и за да ми отвори.Прегърнахме се ,а с Том само се ръкостискахме.
-Е ,как си?Как беше в казармата?-попита ме Диана.
-О ,не питай.Пълен ад.А вие как сте?-попитах и така се впуснахме в дълъг разговор ,както когато правехме като малки.Докато не дойде този въпрос:
-А коя е това?
-Диана ,Том запознайте се с Елиза.Моята годеница.
След тези две думи възцари гробна тишина.Том наклони глава встрани ,а Диана сведе поглед и усмивката й се стопи.
-Уау ,ами...много се радвам за вас.-каза Ди.Само аз забелязах сълзата която бързо се спусна по лицето й.Стана ми кофти ,но пък сега ще разбере какво ми беше през тези четири дълги години ,в които тя е прекарвала цялото си време с Том.

-Край.-обявих.-Ето на какво съм способен.Дано е по вкуса ви.
Усмихнах се и излязох.Надявах се да получа ролята ,защото вложих много в нея и ще е било пълна загуба на време ако не я получа.

Вече имаме Джак, Каролайн и Елиза. Честито на Стивън, Виктория и Александра!
Оставям темата отворена, докато се намери и Том, а утре рано-рано ще разберете кой получава ролята на Диана. :D

О, благодаря много ! :cheers:
Не знам дали тук му беше мястото, но трябваше да изкажа благодарност (: