Дома на Роберта Уайлд и Лилия Ууп

Къщата беше огромна. Наскоро се бях нанесла при Роберта и се радвах, че най - после си намерих хубаво жилище. Когато станах си навлякох халата и отидох в кухнята. Все още не можех да повярвам, че живея в такава голяма къща. Та, тя си имаше собствен тенис корт. Отидох в кухнята. Беше ми нужно малко време, докато я намеря, но се справих. Отворих хладилника и открих, че има доста храна. Не ми хареса нищо, за това просто пуснах кафеварката и отидох до банята. Взех си набързо душ, облякох някаква стара раздърпана тениска, която ми стигаше почти до коленете и късите гащета, които се скриваха под тениската. Тъкмо бях слязла по стълбите и се бях отправила към кухнята, когато на вратата се позвъни. Отивайки натам, минах покрай едно огледало, когато си видях косата, направо замръзнах. Беше бухнала и стъчеше навсякъде. Звънеца позвъни отново:
- Идвам! - Извиках. Опитах се да си пооправя косата, но нямаше особено голям ефект. Отворих вратата и видях млад мъж да седи срещу мен..

Не бях забелязала, че навън вали, докато не видях как от човека пред мен течеше вода. Той си беше вдигнал яката на якето си, но определено това не изглеждаше да помага с нещо. Стоях като втрещена, когато ме попита дали може да ползва телефона ми. Гледах го, без да кажа нищо. Не беше обичайно, непознати хора да искат телефона ми. На човека му се наложи да повтори въпроса си, когато аз се върнах на земята и казах:
- Да, разбира се. Няма проблем. Заповядайте. - Отместих се от вратата и направих път на човека да мине. Усмихнах му се и погледнах към пода. Вода капеше по килима:
- Секунда само да ви го донеса. Настанявайте се. - Казах набързо и се затичах към стълбите. Взимах стъпалата по две, за да не карам човека да чака. Пък и имаше непознат вкъщи. Не исках да го оставям дълго сам. Влязох в стаята си и взех телефона от нощното шкафче. Имах едно пропуснато повикване. Не видях от кого беше, просто го изтрих. От едно чекмедже извадих кърпа и слязох долу. Мъжът седеше изправен по средата на стаята. Когато стигнах до него, му се усмихнах и подавайки телефона и кърпата казах:
- Предполагам, че ще желаете да се подсушите, доколкото е възможно. - Огледах до целият от глава до пети. - Това е телефона. Дано да ви свърши работа - Усмихнах се и допълних: - Между другото аз съм Лилия, Лилия Ууп. - Подадох ръка към човека..

Явно използването на телефона ми е било ненужно:
- О, не се притеснявайте за килима, ще изсъхне. - Усмихнах се и метнах с ръка: - Май обаждането е било ненужно. Имам впредвид, че не даде особено голям резултат. - Огледах се около себе си и си помислих каква глупачка съм: - Искаш ли да останете да изчакате дъжда да спре, пък и мисля, че мога да намеря някакви мъжки дрехи във вашият размер. Пък и току що направих кафе, доста кафе. - Засмях се, а той ..

Зарадвах се, че младият мъж ще остане. Поне за малко нямаше да съм сама във цялата огромна къща. Засмях се на въпроса на Тобаяс и отговорих набързо"
- Имам съквартирантка, но не и приятел. Ако намеря някакви дрехи, то сигурно сигурно ще са на баща ми. - Погледнах към мъжа, който ме гледаше озадачено: - Имам впредвид, че съм му взела няколко тениски, с които се разхождам из вкъщи, а пък за панталони ще ти дам едни хавайки. - Побързах да уточня и се разсмях. Мъжа срещу мен, също се разсмя. Изтичах набързо до горе, отворих гардероба и взех една зелена тениска и едни жълти хавайки. Не знаех дали тези цветове ще му допаднат, но реших да рискувам. Слязох долу и сложих дрехите на дивана:
- Ако искаш да се преоблечеш, това са дрехите, но не знаех какви цветове предпочиташ, за това грабнах тези. - Засмях се и посочих мястото където бяха дрехите: - Ако цветовете не ти харесват, стаята ми е по стълбите и втората врата вдясно, върви си вземи нещо друго, ако искаш. Аз ще отида да влея кафе. - Засмях се и погледнах Тобаяс с очите. Отново се усмихнах и той също отвърна на усмивката ми. Обърнах се към кухнята и с уверена крачка тръгнах...

Оставих дрехите в сушилнята. Когато се върнах долу, Тобаяс вече се беше настанил. Седнах срещу него и казах:
- Съвсем забравих, захар искаш ли? - Мъжът тъкмо отпиваше от кафето си и каза:
- Не, няма проблем. - Усмихна се, аз също му отвърнах и попитах:
- Е, с какво се занимаваш?, между другото може ли да казвам Тоб? - Засмях се и отпих глътка от кафето. Още беше топло..

Той беше сценарист. Хубава професия, но харесвах повече журналистиката и главно моята. Бях се облегнала назад и съвсем бях забравила за кафето. Видях мъжа да отпива и отпих две глътки от моето. Беше все още топло:
- Аз съм критик. - Погледнах към вратата и се ослушах, защото ми се стори, че се звънна, но нищо. Обърнах се пак към Тоб и го попитах:
- Защо да не върви. Предполагам си талантлив, знаеш ли, искам да ми разкажеш накратко някоя твоя идея. Ако не е твърде нахално от моя страна. - Усмихнах се леко и го погледнах с очи пълни с надежда..

Кратката история, която Тоб ми разказа ме заинтересува. Изглеждаше интересно. Щеше да има динамика, екшън, романс. Общо взето от всичко по малко:
- Щом не ти харесва да говориш за сценариите си, ми напиши този на лист хартия. Заинтересува ме. Изглежда някак.. различен, от добрият смисъл на думата. - Направих някаква странна физиономия, след което още една заради първата ми странна физиономия. Разтърсих глава и се опомних: - Е, какво ще кажеш?. Между - другото съжелявам за връзката ви със Силви. - Сведох глава надолу след което го попитах:
- А, предлагал ли си някой от сценариите си на някоя филмова къща?..