You are not connected. Please login or register

Дома на Роберта Уайлд и Лилия Ууп

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Къщата от вън:










Коридорите и фоайетата:









Винарната:



Бани, всекидневни, холове и др:






Банята на Роби:










Стаи:

Стаята на Роби:








Фитнес, джакузи и стая за масажи:




Вижте профила на потребителя

Лилия Ууп

avatar
Can you be with me?..Only in your dreams!
Къщата беше огромна. Наскоро се бях нанесла при Роберта и се радвах, че най - после си намерих хубаво жилище. Когато станах си навлякох халата и отидох в кухнята. Все още не можех да повярвам, че живея в такава голяма къща. Та, тя си имаше собствен тенис корт. Отидох в кухнята. Беше ми нужно малко време, докато я намеря, но се справих. Отворих хладилника и открих, че има доста храна. Не ми хареса нищо, за това просто пуснах кафеварката и отидох до банята. Взех си набързо душ, облякох някаква стара раздърпана тениска, която ми стигаше почти до коленете и късите гащета, които се скриваха под тениската. Тъкмо бях слязла по стълбите и се бях отправила към кухнята, когато на вратата се позвъни. Отивайки натам, минах покрай едно огледало, когато си видях косата, направо замръзнах. Беше бухнала и стъчеше навсякъде. Звънеца позвъни отново:
- Идвам! - Извиках. Опитах се да си пооправя косата, но нямаше особено голям ефект. Отворих вратата и видях млад мъж да седи срещу мен..

Вижте профила на потребителя

Тобаяс Гасп

avatar
paperback writer
Летният дъжд ме свари неподготвен и аз притичквах от вход на вход, вдигнал яката на якето си.Това не спираше водата да се стича във врата ми, но поне беше нещо. Скоро се усетих подгизнал и се зарадвах, че точно днес се отказах от писането. За малко да понеса обичайните листове със себе си, но в последният момент ги оставих и слава Богу - щяха да станат на нищо! А какъвто ми е късмета - днес сигурно щеше да ми е страшно продуктивен ден и във въображението си успях да видя разтеченото мастило. Усетих присвиване в стомаха само от мисълта - сякаш наистина се беше случило.
Въздъхнах и пъхнах ръце в джобовете си. Те бяха пълни с вода, така че положението ми не беше особено добро. Успях някак да се отърва от нея и влязох в най-близката сграда. Не знаех какво точно да предприема, но имах нужда от превоз, а не си носех мобилния, затова щях да помоля някой от живеещите тук за телефон. Не бях сигурен колко пари нося в себе си, затова смятах да позвъня първо на Джо, защото знаех, че си е вкъщи. Надявах се да е в достатъчно добро настроение, та да дойде да ме взема, иначе щях да съм използвам телефона напразно - второ позвъняване щеше да е прекалено нахално, а възпитанието ми ме възпираше от подобно нещо.
Но като стана дума за възпитание... възнамерявах да вляза вир-вода в чужда къща. Не знаех дали ще се приеме добре, но пък аз вярвах в доброто у хората... Добре де, не съвсем, но точно в този момент повярвах.
Позвъних на вратата и зачаках. От вътре се чу глас, уверяващ ме, че тук има някой. След няколко секунди вратата се отвори. Младата жена очевидно си беше взела душ съвсем скоро, защото все още беше мокра, а облеклото й бе достатъчно оскъдно.
- Ъм, извинете. Може ли да използвам телефона? - попитах, тактично отклонявайки погледа си от краката й.

Вижте профила на потребителя

Лилия Ууп

avatar
Can you be with me?..Only in your dreams!
Не бях забелязала, че навън вали, докато не видях как от човека пред мен течеше вода. Той си беше вдигнал яката на якето си, но определено това не изглеждаше да помага с нещо. Стоях като втрещена, когато ме попита дали може да ползва телефона ми. Гледах го, без да кажа нищо. Не беше обичайно, непознати хора да искат телефона ми. На човека му се наложи да повтори въпроса си, когато аз се върнах на земята и казах:
- Да, разбира се. Няма проблем. Заповядайте. - Отместих се от вратата и направих път на човека да мине. Усмихнах му се и погледнах към пода. Вода капеше по килима:
- Секунда само да ви го донеса. Настанявайте се. - Казах набързо и се затичах към стълбите. Взимах стъпалата по две, за да не карам човека да чака. Пък и имаше непознат вкъщи. Не исках да го оставям дълго сам. Влязох в стаята си и взех телефона от нощното шкафче. Имах едно пропуснато повикване. Не видях от кого беше, просто го изтрих. От едно чекмедже извадих кърпа и слязох долу. Мъжът седеше изправен по средата на стаята. Когато стигнах до него, му се усмихнах и подавайки телефона и кърпата казах:
- Предполагам, че ще желаете да се подсушите, доколкото е възможно. - Огледах до целият от глава до пети. - Това е телефона. Дано да ви свърши работа - Усмихнах се и допълних: - Между другото аз съм Лилия, Лилия Ууп. - Подадох ръка към човека..

Вижте профила на потребителя

Тобаяс Гасп

avatar
paperback writer
Определено се чувствах неловко, но тя не изглеждаше раздразнена или поне не го показваше. Стиснах ръката й и се усмихнах.
- Тобаяс Гасп. Благодаря.
Взех телефона и набрах бързо цифрите. Не беше учудващо, че знам номера наизуст - Джо ме беше спасявал неведнъж. Всъщност струваше ми се, че това е единственият номер, който знам, което стесняваше кръга на приятелите ужасно много. Зачаках сигнала, свивайки неспокойно пръстите на другата си ръка. Накрая чух звука, предвещаваш гласова поща и стиснах очи раздразнено. Гласът на Джо се разнесе, усещах алкохола дори през слушалката.
"Който и да си ти, може да почака, понеже съм зает... - хихикането на жена му се чуваше съвсем ясно - така че може да оставите съобщение след сигнала... Лени, защо не махнеш и това?..."
Изругах наум. Ето че лошият късмет ме настигна. Поех си въздух и затворих - Джо не се нуждаше от съобщението ми, както и аз не се нуждаех вече от услугите на Лилия. Погледнах я извинително и казах:
- Изглежда съм ви обезпокоил напразно. Само дето намокрих килима - отбелязах и й подадох слушалката. Тя не беше мокра, разбира се, защото бях съобразил да позабърша ръката си преди това. - Все пак благодаря.
Това беше. Щях да измина пътя до дома си, шляпайки, а щом Джо ми попаднеше, щях да му го върна.

Вижте профила на потребителя

Лилия Ууп

avatar
Can you be with me?..Only in your dreams!
Явно използването на телефона ми е било ненужно:
- О, не се притеснявайте за килима, ще изсъхне. - Усмихнах се и метнах с ръка: - Май обаждането е било ненужно. Имам впредвид, че не даде особено голям резултат. - Огледах се около себе си и си помислих каква глупачка съм: - Искаш ли да останете да изчакате дъжда да спре, пък и мисля, че мога да намеря някакви мъжки дрехи във вашият размер. Пък и току що направих кафе, доста кафе. - Засмях се, а той ..

Вижте профила на потребителя

Тобаяс Гасп

avatar
paperback writer
Огледах се - предложението със сигурност беше примамливо. Но се притеснявах, че колкото повече удължавам присъствието си тук, толкова повече нахалството взимаше връх като едно от основните ми качества. Започнах да тъпча неспокойно на едно място, но мисълта да се върна сред бурята и студа нямаше тежест пред аромата на кафето.
Погледнах към Лилия, търсейки някакви следи от раздразнение и принуда, но не намерих такива, затова рискувах с усмивка.
- Кафе звуче добре - казах. - Колкото за дрехите, не се притеснявайте. - Макар че нямах идея как ще седя на каквато и да е мебел такъв подгизнал. Не ми се искаше да предизвиквам каквито и да е главоболия. - Често ли ви се случва да попадате в подобни ситуации, че си държите мъжки дрехи за всеки случай под ръка? - попитах любопитно. Разбира се, шеговитият тон целеше да разсее малко неловката атмосфера. - Или имате съквартирант... приятел?...

Вижте профила на потребителя

Лилия Ууп

avatar
Can you be with me?..Only in your dreams!
Зарадвах се, че младият мъж ще остане. Поне за малко нямаше да съм сама във цялата огромна къща. Засмях се на въпроса на Тобаяс и отговорих набързо"
- Имам съквартирантка, но не и приятел. Ако намеря някакви дрехи, то сигурно сигурно ще са на баща ми. - Погледнах към мъжа, който ме гледаше озадачено: - Имам впредвид, че съм му взела няколко тениски, с които се разхождам из вкъщи, а пък за панталони ще ти дам едни хавайки. - Побързах да уточня и се разсмях. Мъжа срещу мен, също се разсмя. Изтичах набързо до горе, отворих гардероба и взех една зелена тениска и едни жълти хавайки. Не знаех дали тези цветове ще му допаднат, но реших да рискувам. Слязох долу и сложих дрехите на дивана:
- Ако искаш да се преоблечеш, това са дрехите, но не знаех какви цветове предпочиташ, за това грабнах тези. - Засмях се и посочих мястото където бяха дрехите: - Ако цветовете не ти харесват, стаята ми е по стълбите и втората врата вдясно, върви си вземи нещо друго, ако искаш. Аз ще отида да влея кафе. - Засмях се и погледнах Тобаяс с очите. Отново се усмихнах и той също отвърна на усмивката ми. Обърнах се към кухнята и с уверена крачка тръгнах...

Вижте профила на потребителя

Тобаяс Гасп

avatar
paperback writer
Благодарих й за дрехите - обикновено не носех такива, но не мислех да си показвам претенциите, пък и в ситуацията, в която се намирахме, нямаше голямо значение. Използвах момента, докато тя беше в кухнята и се преоблякох светкавично - не исках да рискувам да бъда заварен в още по-срамно положение. Когато тя се върна с две чаши ароматно кафе, аз бях преметнал мокрите си дрехи през ръка. Вдигнах я, за да насоча вниманието към тях и попитах:
- Къде да ги сложа?
Тя се усмихна и ми подаде чашата. Остави своята на масичката до нас и взе дрехите.
- Ще се погрижа - каза. - Ей-сега се връщам, ти се настанявай.
Заобиколих вдървено масичката и седнах на дивана. Отпих малка глътка от кафето и усетих освежаващия му вкус по гърлото си. Все пак нямаше да е учтиво да го изпия сам, затова оставих чашата и започнах да барабаня с пръсти по масата, докато чакам Лилия да се върне.

Вижте профила на потребителя

Лилия Ууп

avatar
Can you be with me?..Only in your dreams!
Оставих дрехите в сушилнята. Когато се върнах долу, Тобаяс вече се беше настанил. Седнах срещу него и казах:
- Съвсем забравих, захар искаш ли? - Мъжът тъкмо отпиваше от кафето си и каза:
- Не, няма проблем. - Усмихна се, аз също му отвърнах и попитах:
- Е, с какво се занимаваш?, между другото може ли да казвам Тоб? - Засмях се и отпих глътка от кафето. Още беше топло..

Вижте профила на потребителя

Тобаяс Гасп

avatar
paperback writer
- Обикновено е Тоби, но няма значение - свих рамене. - Сценарист съм, но напоследък работата не върви - обясних. Това не беше оплакване, просто констатация. Не бях от хората, които ще тръгнат да изливат душевната си помия върху другите. Помислих си, че може да й разкажа за някоя от моите истории, но не можех да преценя коя би звучала подходящо. Като дете си падах по романите на Артър Конан Дойл, Стивън Кинг и Х.Ф.Лъвкрафт и когато пораснах, продължих да се движа в тази посока. Пишех предимно психологически трилъри или научна фантастика и това ми доставяше удоволствие.
Реших, че Лилия може да мине и без сбит преразказ на творчеството ми, затова й върнах въпроса:
- А ти с какво се занимаваш?
Някъде явно бе отворен прозорец, защото усетих течението, което погали тила ми. Отпих от кафето, защото все още ми беше студено, и се почувствах по-добре.

Вижте профила на потребителя

Лилия Ууп

avatar
Can you be with me?..Only in your dreams!
Той беше сценарист. Хубава професия, но харесвах повече журналистиката и главно моята. Бях се облегнала назад и съвсем бях забравила за кафето. Видях мъжа да отпива и отпих две глътки от моето. Беше все още топло:
- Аз съм критик. - Погледнах към вратата и се ослушах, защото ми се стори, че се звънна, но нищо. Обърнах се пак към Тоб и го попитах:
- Защо да не върви. Предполагам си талантлив, знаеш ли, искам да ми разкажеш накратко някоя твоя идея. Ако не е твърде нахално от моя страна. - Усмихнах се леко и го погледнах с очи пълни с надежда..

Вижте профила на потребителя

Тобаяс Гасп

avatar
paperback writer
"А, врагът", помислих си, когато тя ми каза с какво се занимава. Филмовите критици често бяха кошмар за сценаристите и макар че моите работи едва ли стигаха до погледа им, изпитвах лека тръпка от това да бъда оценен или разкритикуван от човек, който си изкарва прехраната с това.
Лилия все пак поиска да чуе нещо мое, затова помислих няколко секунди преди да заговоря.
- Ами, виждаш ли, не съм особено оригинален като творец - всеки мой сценарий е фокосиран върху случка или чувство, което съм преживял, само че украсено с много съспенс, оръжия или свръхестествени събития, така че роднините ми да не започнат да ми звънят да се оплакват, когато се разпознаят - засмях се. - Предполагам този, който значи най-много за мен, е свързан с една моя бивша приятелка. Имахме доста трагична история, общо взето, най-вече по нейна вина, така че когато писах сценария, бях напълно заслепен от чувствата си. Така че общо взето ставаше дума за една фатална жена, чийто съпруг я убива, когато тя решава да го напусне. Мисля, че точно така се чувствах по отношение на Силви тогава, но го преодолях.
Не се представях в най-добрата си светлина, разказвайки на напълно непозната жена как едва ли не съм планирал убийството на бившата си приятелка, но се надявах, че разбира какво искам да кажа с думите си - писателят има склонност да предраматизира случките в живота си, след което да им се надсмива.
- Общо взето това е. Не обичам да говоря за сценариите си; не звучат толкова добре, когато не са на хартия.

Вижте профила на потребителя

Лилия Ууп

avatar
Can you be with me?..Only in your dreams!
Кратката история, която Тоб ми разказа ме заинтересува. Изглеждаше интересно. Щеше да има динамика, екшън, романс. Общо взето от всичко по малко:
- Щом не ти харесва да говориш за сценариите си, ми напиши този на лист хартия. Заинтересува ме. Изглежда някак.. различен, от добрият смисъл на думата. - Направих някаква странна физиономия, след което още една заради първата ми странна физиономия. Разтърсих глава и се опомних: - Е, какво ще кажеш?. Между - другото съжелявам за връзката ви със Силви. - Сведох глава надолу след което го попитах:
- А, предлагал ли си някой от сценариите си на някоя филмова къща?..

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите